Rephlex Records: Лейбълът, който изобрети „брейнданс“

Кратък пътеводител към ексцентричния близнак на британската електронна музика

Ако Warp беше „сериозният“, артистичен лейбъл на британската електронна музика, то Rephlex беше неговият по-палав, по-луд, по-необуздан брат. Основан от самия Ричард Д. Джеймс — по-известен като Aphex Twin, гения на жанра — този малък британски лейбъл прекара повече от две десетилетия, правейки музика, която отказваше да се вписва в която и да е категория. Толкова, че се наложи да си измисли собствена: braindance.

Началото: Един клуб в Корнуол

Историята на Rephlex е може би най-очарователната сред всички електронни лейбъли — защото започва не в метрополис, а в изолацията на английската провинция.

Rephlex Records е основан през 1991 в Корнуол — отдалеченият югозападен край на Англия — от електронния музикант Ричард Д. Джеймс (Aphex Twin) и Грант Уилсън-Клеридж. Двамата се запознали през 1989, докато диджействали на редуващи се седмици в клуб „Bowgie“ близо до Нюкий, Корнуол. И тогава Уилсън-Клеридж забелязал нещо необичайно: че Джеймс пуска не плочи, а собствените си касети — странна, невиждана музика, каквато не се намираше никъде другаде.

Впечатлен, Уилсън-Клеридж предложил да издадат няколко плочи. И тук е красотата на историята: Rephlex е основан върху простата идея да се прави музиката, която двамата и приятелите им искаха да чуят — музика, почти невъзможна за намиране по онова време в изолирания Корнуол. Именно географската им откъснатост — далеч от Лондон, далеч от сцената — ги подтикнала да създадат свое собствено. Година по-късно лейбълът се преместил в Лондон, но духът му остана вкоренен в онази провинциална дързост.

„Braindance“: Жанр или начин на живот

Най-голямото културно наследство на Rephlex е една дума. Лейбълът измисли термина „braindance“ (буквално „танц на мозъка“), за да опише иначе некатегоризируемата продукция на Aphex Twin и колегите му.

Какво е braindance? Уилсън-Клеридж го описа не като музикален стил, а като „начин на живот“. Идеята беше жанр, който съчетава най-доброто от всички жанрове — акид техно, електро, брейкбийт, хип-хоп, амбиент, джангъл — в едно игриво, психеделично, непредсказуемо цяло. Rephlex специализираше в игрив, психеделичен прочит на акид техно звука, идващ от Чикаго и Детройт.

Зад това стоеше и манифест. Уилсън-Клеридж провъзгласи, че Rephlex ще създава „иновация в динамиката на акида“ и ще докаже, „че британската танцувална музика може да бъде изцяло оригинална“. Това беше бунт — реакция срещу все по-комерсиализиращата се техно сцена от началото на 90-те, търсене на нещо истински ново и свое.

По-широко, тази музика стана известна като IDM. И през 90-те Rephlex сякаш работеше в паралел с по-големия, лондонски Warp Records, за да очертае параметрите на жанра.

Роялът от чудаци

Rephlex събра забележителна колекция от таланти — често ексцентрични, винаги оригинални:

Артист	Защо е важен
Aphex Twin / AFX	Самият основател; използваше Rephlex за работата под по-малко известните си псевдоними (AFX, Caustic Window)
Squarepusher	Виртуозът на баса; ранните му записи излязоха тук, преди да отиде към Warp
µ-Ziq (Майк Парадинас)	Съратник на Aphex; по-късно основа собствения лейбъл Planet Mu
Luke Vibert	Плодовит изследовател на акид и хип-хоп
DMX Krew (Ед Ъптън)	Възродител на синтпопа и пионер на електрото
Cylob, Bogdan Raczynski, Global Goon	Домашните чудаци, дефинирали ексцентричния дух на лейбъла
Drexciya	Дори детройтски техно тежкари намериха дом тук

Знаковите компилации на лейбъла — като „The Braindance Coincidence“ (2001) — уловиха цялото това еклектично, палаво разнообразие в едно.

Отношението с Warp — и двойният живот на Aphex

Едно от най-интересните неща за Rephlex е връзката му с Warp. Двата лейбъла бяха едновременно съюзници и близнаци — заедно оформяха жанра, но с различни характери. Warp беше по-големият, по-„артистичен“, по-лъскав. Rephlex беше по-малкият, по-DIY, по-вкоренен в акида и рейва, по-ироничен и необуздан.

И тук е една очарователна подробност: докато високопрофилните албуми на Aphex Twin излизаха през Warp, самият Джеймс използваше Rephlex като дом за работата си под по-малко известните си псевдоними — AFX и Caustic Window. Rephlex беше, в известен смисъл, неговата творческа лаборатория — мястото, където можеше да експериментира свободно, без тежестта на славата.

Духът: Общност, а не корпорация

Това, което отличаваше Rephlex, беше един особен, ексцентричен дух. Лейбълът имаше странна, чудата динамика, която привличаше фенове и последователи години наред. Той функционираше не толкова като бизнес, колкото като колективен творчески хъб — отворен за всички, страстни по създаването, слушането и споделянето на добра музика. Rephlex е сред малцината лейбъли, които наистина помогнаха на нови артисти да стъпят на крака — чрез усещане за общност, щедрост и състрадание.

Краят — и наследството

Rephlex Records съществува между 1991 и 2014. След закриването му се случи нещо красиво и рядко: всички права се върнаха на артистите, което означава, че много от най-хубавите издания на лейбъла днес са свободно достъпни на платформи като Bandcamp. Уилсън-Клеридж пък продължи с нов лейбъл, Colundi, изграден около собствена, персонализирана музикална скала — доказателство, че духът на експеримента никога не го напусна.

Защо има значение

Rephlex е доказателство, че най-оригиналното изкуство често идва от периферията, не от центъра. Двама диджеи в един провинциален клуб в Корнуол, разочаровани от липсата на интересна музика, решиха просто да си направят своя собствена — и в процеса изобретиха цял жанр, оформиха една сцена и дадоха на света едни от най-необузданите, най-въображаеми звуци в историята на електронната музика.

Warp ни научи, че електронната музика може да бъде изкуство. Rephlex ни напомни, че тя може да бъде и игра — палава, психеделична, непредсказуема, свободна. И в тази игра, водена от гения на Aphex Twin и общността около него, се роди нещо, което още танцува в мозъците ни: braindance.