Кадри, с които си струва да поседиш.
Филмите и сцените, които гледаме отново, спорим за тях и предаваме нататък — стаята, в която светлините угасват.
„The 36th Chamber of Shaolin“: Училището на търпението
Филм, в който героят почти не се бие, а учи. Шест години в трийсет и пет стаи, един…
Ингмар Бергман, „Седмият печат“ (Det sjunde inseglet, 1957)
Пролог: Човекът в черно на брега Каменист нос на север. Морето е сиво и неподвижно, небето над него…
Филмът от 1972 за невъзможността да избягаме от собствената си съвест
Водораслите „Соларис“ започва с вода. Не с космос, не със звезди, не с кораб: с бавно поклащащи се…
„Ще се лее кръв“: Човекът, който изпи всичко
Пол Томас Андерсън, „Ще се лее кръв“ (There Will Be Blood, 2007) Пролог: Петнайсет минути без нито една…
„Гробът на светулките“: Момчето, което не поиска прошка
Исао Такахата, „Гробът на светулките“ (1988), Студио Гибли Пролог: Първото изречение Филмът започва с червено. Не с огън…
„2001: Космическа одисея“: Кост, която стана кораб
Стенли Кубрик, „2001: Космическа одисея“ (1968) Пролог: Четири милиона години в един монтажен склад Има един-единствен монтажен преход…
„Животът е прекрасен“: Лъжа, която спасява
Роберто Бенини, „Животът е прекрасен“ (La vita è bella, 1997) Пролог: Танкът Едно петгодишно момче се крие в…
„Принцеса Мононоке“: Как да живееш, когато няма правилна страна
Хаяо Миядзаки, „Принцеса Мононоке“ (1997) Пролог: Богът, който умря от омраза Първите минути на филма са може би…
„Тук не е място за старци“: Монетата, светът и краят на един занаят
Кормак Маккарти, „Тук не е място за старци“ (2005) и филмът на братя Коен (2007) Разказът, който говори,…