Ако владееш се, когато всички

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но с тях си търпелив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен — не сееш клевети;

или намразен — злоба не спотайваш;

но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха — зъл предател —

еднакво със Триумфа — стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка — и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш нерв, сърце и жила —

и чезнещи — да ти служат безкрай,

и пак държиш, щом нямаш капка сила,

освен таз Воля, що крещи: „Дръж докрай!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца — своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!