Денят на Съединението е официален празник в България и винаги се отбелязва на 6 септември. Той ознаменува обединението на Източна Румелия и Княжество България на тази дата през 1885 година.
История на Деня на Съединението
България попада под османска власт през 1396 година. През април 1876 в страната избухва серия от въстания срещу османското владичество.
Жестокото потушаване на бунтовете от османците предизвиква широко международно осъждане, а през април 1877 Русия официално обявява война на Османската империя. Войната приключва през март 1878 със сключването на Санстефанския мирен договор. Останалите водещи нации по онова време смятат, че договорът създава твърде голяма България, която ще има прекомерно влияние в региона. Затова според Берлинския договор от 1878 година Южна България (Източна Румелия) е отделена от Княжество България и върната под османска власт, с частична автономия.
Българите приемат решението на Берлинския договор за несправедливо. През следващите седем години първоначално мирните демонстрации прерастват в бунт и съпротива. През февруари 1885 е създаден Българският таен централен революционен комитет, който организира събития и въстания в градовете на Източна Румелия, целящи да подпомогнат процеса на обединение. На 6 септември 1885 България и Източна Румелия обявяват своето съединение в град Пловдив.
Съединението разгневява няколко влиятелни държави и довежда до Сръбско-българската война. България излиза победител от този конфликт и налага признаване на границите си.
Как се чества Денят на Съединението
Мнозина смятат събитията от 6 септември 1885 за по-важни за формирането на България, отколкото подписването на Санстефанския договор от 3 март 1877, който се отбелязва като Национален празник на България.
Тържествата по случай Деня на Съединението са съсредоточени в Пловдив, където е обявено обединението, макар че и други градове из страната отбелязват годишнината с шествия и церемонии. Музеите често предлагат безплатен вход по случай празника.