Плюс, минус, интересно: Как да мислите, преди да сте решили

Тридесет вдигнати ръце

Има една известна класна история от Сидни. Тридесет десетгодишни деца са попитани какво мислят за идеята всеки ученик да получава по пет долара седмично за това, че ходи на училище. Тридесет ръце се вдигат едновременно. Идеята е чудесна: бонбони, дъвки, комикси, и то без да искаш пари от родителите си.

После децата са разделени на групи по петима и получават една-единствена инструкция: да разгледат идеята в три посоки, една след друга. Първо само добрите страни. После само лошите. Накрая само интересните. Никой не им обяснява последици, не им сочи ценности, не ги увещава. Четири минути по-късно добрите страни са същите като преди, но лошите са се появили от нищото: по-големите момчета ще ни бият и ще ни вземат парите; училището вероятно ще ни таксува за храната; родителите ни ще спрат джобните и подаръците; ще има по-малко пари за учителите. Появяват се и интересни въпроси: дали по-големите ще получават повече, дали сумата ще зависи от успеха, дали ще трябва да даваме парите на родителите си.

В края на упражнението двадесет и девет от тридесетте деца са обърнали мнението си. Не защото някой ги е убедил, а защото са погледнали. Инструментът, който са използвали, има три букви и не би могъл да бъде по-прост. Именно затова е лесно да бъде подценен.

Преценката идва първа

За повечето неща правим почти незабавна преценка. Понякога защото вече сме мислили за тях, понякога защото съдържат нещо, което задейства емоция. Дори когато реакцията не е мигновена, обикновено обмисляме положението точно толкова, колкото да задействаме емоцията и да произнесем присъдата. Това има смисъл в живота: трябва да знаем какво да избягваме и какво да търсим, и то бързо.

Проблемът е в онова, което следва. Щом преценката е направена, мисленето се впряга да я подкрепя. Понякога доводите са истински и отдавна познати. Друг път емоцията идва първа, а доводите се скалъпват след нея. Това не ги прави непременно неверни: напълно възможно е да се изгради солиден довод, след като заключението вече е взето. Преценката просто не е резултат от довода; доводът е резултат от преценката.

В „Мислител ли сте“ описахме капана на интелигентността: умният човек използва ума си, за да защити вече направена преценка, и колкото по-мощна е защитата, толкова по-малко му се налага наистина да изследва темата. Изследването е точно обратното на подкрепата. Вместо бърза преценка и доводи след нея, разглеждаме различните страни и произнасяме преценката накрая, когато картината е по-широка и по-ясна.

Подкрепа	Изследване
Преценката идва първа, доводите след нея	Погледът идва пръв, преценката след него
Мисленето защитава позиция	Мисленето разглежда страни
Слушателят веднага разбира какво чувствате	Слушателят не може да познае какво чувствате, докато не свършите
Обичайно и почти автоматично	Рядко и изискващо усилие

Всеки би казал, че мисли по втория начин. На практика това е рядкост. Слушайте внимателно една дискусия и бързо ще откриете, че мисленето се използва, за да се защити някаква теза. Има дори учители по литература, които съветват учениците си да изложат тезата в първото изречение и да използват останалата част от есето, за да я подкрепят. Това е добро обучение по защита. Не е обучение по мислене.

Увещанието не помага много. Можете да предупредите някого да не бърза с преценките, да му опишете капана, и ефектът ще бъде ограничен. Много по-ефективен е конкретен инструмент, който се използва съзнателно и който принуждава към изследване. Инструмент може да се научи и упражни. Инструментът е инструкция, която мислителят дава сам на себе си, или която може да поиска от някой друг.

Три посоки, една след друга

Инструментът се нарича P.M.I., от английските думи Plus, Minus, Interesting: плюс, минус, интересно. Процесът има три стъпки.

Стъпка	Какво правите	Колко време
Плюс	Насочвате ума си единствено към добрите страни на предложението: положителните черти и последици	Определено време, обикновено две до четири минути, или докато не спрат да изникват нови точки
Минус	Едва след това гледате единствено към лошите страни	Същото
Интересно	Накрая търсите онова, което не е нито добро, нито лошо, но заслужава внимание	Същото

Важното е, че на всеки етап гледате само в указаната посока. Има съзнателно търсене на плюсове, после съзнателно търсене на минуси, после съзнателно търсене на интересното. Ако изследвахте местност, бихте насочили погледа си на север, после на изток, на юг и на запад, докато сканирате целия пейзаж. Тук е същото.

Защо това работи, можете да проверите сами на първото многолюдно място, на което попаднете: стадион, площад, търговски център. Настройте ума си да търси червени дрехи и огледайте тълпата. Хората в червено сякаш изпъкват и сами привличат погледа. Опитайте с жълто, със синьо. Всеки път цветът, за който сте си дали задача, става по-забележим. Съзнателната инструкция променя онова, което виждате. Намерението на P.M.I. е точно това.

Ето как изглежда упражнението върху една нарочно странна идея: всички седалки да бъдат извадени от автобусите.

Посока	Точки
Плюс	Повече хора се побират в един автобус. По-лесно се влиза и излиза. Автобусите стават по-евтини за производство и ремонт
Минус	При рязко спиране пътниците ще падат. Възрастните и хората с увреждания няма да могат да пътуват. Трудно ще се носят покупки и бебета
Интересно	Идеята може да доведе до два вида автобуси, със седалки и без. Интересно е, че същият автобус би вършил повече работа. Интересно е дали удобството е чак толкова важно в автобуса

Двамата са прави

Процесът е изцяло субективен, и това е по замисъл. В едно упражнение върху предложението всички коли да се боядисат в жълто един ученик записва като плюс, че колите ще са по-чисти, защото ще се налага да се мият по-често. Друг записва същото като минус, защото той мие колата на баща си. И двамата са прави. Единият наблюдател гледа на юг и вижда южна сграда; другият гледа на север и открива, че сградата е северна. Не си имаме работа с абсолютни ценности, а със субективни. Ако за вас нещо е плюс, предлагате го като плюс; ако за друг същото е минус, той го предлага като минус. И двамата изпълняват сканирането правилно.

Минусите обикновено се намират по-лесно от плюсовете, защото е по-лесно да си отрицателен и винаги можем да си представим как нещо се обърква. Затова плюсовете идват първи: те са и по-поразителни. Когато човек изведнъж открие добра страна в идея, която е бил склонен да не харесва, той доста се стъписва, че такава изобщо съществува. Минусът може да бъде и чисто емоционален („не обичам бъркани яйца“), може да варира от неудобство до сериозна опасност, и инструментът нарочно не прави разлика между степените. Претеглянето идва по-късно. Сега само гледаме.

Третата посока е най-често пропусканата и най-ценната. Не всичко може да се разглежда като добро или лошо. Някои точки са неутрални и би било невярно да ги натикаме сред плюсовете или минусите; би било и глупаво да ги изпуснем. В други случаи има истински интерес: ако всички коли станат жълти, интересно е дали хората ще развият към нюансите на жълтото толкова силни предпочитания, колкото имат сега към цветовете. Освен това интересното е вратата към по-нататъшно изследване: оттам предложението може да бъде разплетено и да се тръгне по някоя от нишките му. Три израза правят посоката по-достъпна: „Ще бъде интересно да се види дали…“, „Интересно е, че…“, „Има интересни начини да се погледне на това…“. С деца под девет години е разумно третата посока да се пропусне и да се правят само първите две.

Посоки, а не кутии

Тук е най-честата грешка, и тя обезсилва инструмента напълно. Погрешно е да огледате предложението, да отбележите всяка хрумнала точка и после да я разпределите в една от три кутии. Това не е сканиране. Това е категоризиране.

Има много голяма разлика между това да гледате само в посока плюс, после само в посока минус, после само в посока интересно, и това да събирате всичко наведнъж и после да сортирате. Възможно е дори химията на мозъка да е настроена различно, когато търсим положителни страни, и когато търсим отрицателни. Затова правилото е строго: ако ви хрумне минус, докато гледате в посока плюс, просто го пренебрегнете и не се опитвайте да го записвате. Понякога минусът ще се загуби. Това е загуба, но е по-малка от тази да превърнете инструмента в сортировъчна машина.

По същата причина P.M.I. не е списъкът с доводи „за“ и „против“, който всички познаваме. Приликата е външна, разликите са основни.

„За и против“	P.M.I.
Опит да се открият и категоризират действителните характеристики на положението	Субективно сканиране, което насочва вниманието
Пита: „Кои са точките в подкрепа и кои против?“	Пита: „Какво виждам, когато погледна в тази посока?“
Няма място за интересното: положението се оценява, а не се изследва	Третата посока е изследване, не оценка
Използва се в моменти на съмнение или нерешителност	Използва се особено когато нямаме никакво съмнение
Помага на преценката	Заобикаля или отлага преценката

Едно тринадесетгодишно момиче описва преживяването най-точно. Отначало инструментът ѝ се сторил изкуствен: тя знаела какво мисли за нещото и не искала да записва неща под странни букви. Но щом започнала да пише, открила, че има идеи, които не е имала преди. Щом ги записала, установила, че реагира на записаното, и мисленето ѝ по темата се променило.

Това е цялата тайна. Принуденото сканиране насочва вниманието към места, където то иначе не би отишло. Веднъж помислена, една мисъл не може да бъде „размислена“, и затова ще повлияе на реакцията ви към предложението. Донякъде е като да начертаете карта и после да я използвате, за да се ориентирате. Изкуственото усещане отминава бързо и инструментът става навик. Но и тогава, когато сме съвсем сигурни, че харесваме (или не харесваме) дадена идея, трябва да се насилим да направим честен P.M.I. Понякога сякаш се страхуваме, че един добър P.M.I. може да ни принуди да изоставим позиция, която ни е приятна. Обикновено точно това е знакът, че трябва да го направим.

Кога да го извадите от джоба

Случай	Как работи инструментът
Нова идея	Вместо да я преценят веднага, слушателите минават през формален P.M.I. етап по етап
Вече отсъден въпрос	Когато отдавна имаме мнение, P.M.I. ни принуждава да погледнем страни, които никога не сме разглеждали
Молба към друг човек	Когато реакцията на някого е рязко отрицателна или прекалено ентусиазирана, молбата „направи един P.M.I.“ отваря въпроса отново, без спор
Отрицателна нагласа	Да си отрицателен е лесно. На такъв човек може да се зададе въпросът дали наистина не вижда нито един плюс или нещо интересно. Който не вижда, се е провалил като мислител, и обикновено се постарава
Алтернативи	Няколко варианта за решение могат да минат през P.M.I. като форма на оценка, макар оценяването да не е основната цел на инструмента

Инструментът, обърнат срещу себе си

Най-честното упражнение е да направите P.M.I. върху самото правене на P.M.I. Плюсовете са очевидни: разделя етапите, вместо всичко да е смесено; балансира първото впечатление; прост е за запомняне; работи дори с деца; открива стойност в привидно безнадеждни идеи; дава добра структура за всеки текст, който изследва тема. Минусите обаче са също толкова реални. Изглежда като здрав разум и твърде прост, за да бъде ценен като истински инструмент. Дава равна тежест на всяка точка и не претегля нищо. Няма вградена проверка дали дадена точка е вярна. Не преодолява допусканията в първоначалното твърдение. Разчита на възприятие, което се различава от човек до човек. И е по-скоро аналитичен, отколкото творчески: не поражда идеи, а разглежда вече предложени.

Интересното е, че може да бъде безкраен, защото всяка интересна точка може да получи свой собствен P.M.I. И че показва, доста безмилостно, колко несъвършено е обичайното ни мислене: колко от онова, което наричаме „мнение“, е всъщност първо впечатление с доводи отгоре.

Без P.M.I.	С P.M.I.
Може да отхвърлите ценна идея, която на пръв поглед изглежда лоша	Идеята получава честен оглед, преди да бъде отхвърлена
Почти не виждате недостатъците на идея, която много харесвате	Недостатъците се търсят нарочно, за отделно време
Идеите са само добри или лоши	Идеите могат да бъдат и интересни, ако водят до други идеи
Повечето преценки почиват на емоцията ви в момента	Преценката почива на онова, което сте видели
Решавате дали харесвате идеята, преди да сте я разгледали	Решавате, след като сте я разгледали

Домашното

На следващата вечеря предложете на масата нещо нарочно странно: всеки човек да носи значка, която показва настроението му. Или мъжете отново да носят ярки дрехи, както преди четири века. Сложете телефона да отмерва по две минути за всяка посока. Първо само плюсове, от всички. После само минуси. После само интересното. Който подхвърли минус по време на плюсовете, губи точка, включително възрастните. С по-малките спрете след втората посока.

Ще откриете две неща. Първо, че децата намират интересното много по-лесно от възрастните. И второ, че към края на второто упражнение някой на масата, вероятно вие, ще е сменил мнението си за нещо, за което е бил напълно сигурен преди десет минути. Без никой да го е убеждавал.

Първо гледайте. После решавайте.