Имплозия и експлозия: психологическите нишки в Евангелион и Акира

Има две японски анимации, които продължават да бъдат разглеждани далеч извън жанровите си рамки, и това не е случайно. Neon Genesis Evangelion (1995) и Akira (1988) се появяват в различни моменти, от различни автори, в различни регистри. И все пак, поставени една до друга, те очертават двата противоположни полюса на едно общо питане. Какво се случва с човешкото Аз, когато границата му се разпадне.

Евангелион: имплозията

Психологическата нишка в Евангелион е толкова плътна, че сериалът често се разглежда повече като терапевтичен кошмар на Хидеаки Анно, отколкото като меха-аниме. Няколко оси се преплитат.

Дилемата на таралежа е експлицитно назована в епизод 4, през Шопенхауер и Фройд. Таралежите се нуждаят от топлина, но когато се приближат, се нараняват с бодлите си. Всички главни герои са в тези клещи. Те копнеят за връзка и същевременно се ужасяват от нея. AT-полето (Absolute Terror Field) е буквалната метафора за това състояние. То е стената на сърцето, която ни пази от другия и ни осъжда на самота.

Депресията на Анно е друга важна координата. Сериалът е създаден, докато Анно е в тежка клинична депресия, и това личи не като тема, а като текстура на повествованието. Пасивността на Шинджи, невъзможността му да иска нещо за себе си, мантрата 逃げちゃダメだ (не трябва да бягам) не са характеристики на герой, а фенография на депресивно съзнание, което функционира само чрез външна валидация и страх от изоставяне.

Майките и бащите структурират всеки от пилотите. Майката на Шинджи, Юи, е погълната от EVA-01. Той буквално влиза в тялото на мъртвата си майка, за да съществува. Майката на Аска се самоубива след психотичен срив, при който третира кукла като истинското си дете. Рей е клонинг на Юи. Гендо е архетипният отсъстващ, студен баща. Цялата поредица може да бъде четена като изследване на това как раната от ранната привързаност се капсулира и после избухва.

Нарцисизъм и срам са противоположните полярности, които героите населяват. Аска е учебникарски пример за крехък нарцисизъм. Грандиозността ѝ е защита срещу дълбок срам и незначителност. Когато защитата се пропуква в епизод 22, колапсът е тотален. Шинджи е обратната полярност, депресивна самоомраза, която дори търси наказание.

Human Instrumentality Project е кулминацията на цялата психологическа логика. Какво ако премахнем AT-полетата, разтворим индивидуалните граници, стопим всички в едно съзнание? Болката от другостта изчезва, но и самата Аз-ност изчезва заедно с нея. Краят на сериала и End of Evangelion е отговор на Анно. Изборът на Шинджи да възстанови границата, да избере болката от съществуването пред блаженото разтваряне. Това е изненадващо близо до будистки въпрос, но с противоположен отговор от този, който самият будизъм би дал.

Акира: експлозията

Akira работи на съвсем друг психологически регистър. Той не е интимно-терапевтичен, а архетипно-политически.

Силата без его е централният му въпрос. Какво се случва, когато безгранична сила попадне в психика, която не е готова да я носи? Тецуо не е злодей. Той е обикновено момче, което цял живот е било малкото, слабото, защитаваното от Канеда. Когато изведнъж получи способности, надхвърлящи човешкото, нямащото Аз, около което да се организира тази сила, се разпада. Психиката му буквално не може да задържи това, което ѝ се случва, и свършва с телесната експлозия, която е може би най-точната визуална метафора за психотичен срив в историята на анимацията.

Комплексът на по-малкия брат е психологическото сърце на филма. Отношенията Канеда и Тецуо носят рана, която Тецуо е носил цял живот. Раната, че е спасяван, закрилян, малкият. Силата му дава първата възможност да обърне йерархията, и той не може да устои. Знаменитото „Канеда!“ в края не е просто вик за помощ. То е признание, че връзката с брата-фигура е единственото, което все още го закотвя към човешкото, точно в момента, когато губи човешката си форма.

Травмата като контейнер работи на нивото на целия град. Неокио е построен буквално върху кратера от експлозията, която отваря филма. Цялото общество функционира чрез отричане на тази първоначална рана, и филмът показва как потиснатото винаги се връща, обикновено в деформирана форма. Децата есперси (Такаши, Киоко, Масару) са остарели, набръчкани тела с детски гласове. Самата визия на травматизирана психика, която не може да расте нормално.

Юношеството като катастрофа е друг пласт. Отомо е уловил нещо много точно за преживяването на пубертета. Тяло, което изведнъж прави неща, които не разбираш, импулси, които не можеш да контролираш, ярост без ясен обект. Трансформацията на Тецуо в гигантска, пулсираща, поглъщаща плът маса е пубертет, доведен до своя кошмарна крайност. Тялото като чуждо, неконтролируемо, срамно, и същевременно ужасяващо мощно.

Институциите срещу нуминозното е политическата ос на филма. Военните, учените, политиците се опитват да инструментализират Акира, да го превърнат в оръжие, в проект, в ресурс. Филмът е безмилостен към тази рационализаторска нагласа. Акира не е нещо, което може да бъде използвано, защото Акира е самото еволюционно непознато. Сила, пред която категориите „приятел“ и „враг“, „наш“ и „техен“ стават безсмислени. Психологически това е сблъсъкът между его-съзнанието и това, което Юнг би нарекъл нуминозното.

Сравнителна таблица

Измерение	Евангелион	Акира
Тип на психологическия колапс	Имплозия (Аз-ът се свива в себе си)	Експлозия (Аз-ът се пръска навън)
Регистър	Интимно-терапевтичен	Архетипно-политически
Централна метафора	AT-полето, стената на сърцето	Тялото, излизащо извън контрол
Първична рана	Изоставяне, отсъстваща майка	Малкият брат, потисната травма
Отношение към Аз-а	Аз-ът се страхува да съществува	Аз-ът не може да побере силата
Природа на трансцендентното	Разтваряне на границите (Instrumentality)	Еволюционен скок (Акира)
Финален избор на героя	Шинджи отказва разтварянето	Тецуо е принуден към трансформация
Терапевтичен жест	Възстановяване на границата	Признание на връзката („Канеда!“)
Социален контекст	Семейството като капан	Институцията като капан
Времеви хоризонт	Психологически, навътре	Цивилизационен, навън
Бащиният свят	Студенина, изоставяне	Експлоатация, инструментализация
Какво се пробужда	AT-полето като защита	Психичната сила като оръжие

Заключение

Ако Евангелион е филмът за това колко е трудно да съществуваш като отделно Аз, Акира е филмът за това какво се случва, когато Аз-ът получи повече, отколкото може да побере, и се пръсне по шевовете. И двете произведения, всяко по своя начин, опират до момента, в който индивидуалната граница се разтваря. Но Анно представя това разтваряне като избор, който трябва да бъде отхвърлен, а Отомо като неизбежност, която не може да бъде избегната.

Едното е имплозия, другото е експлозия. И двете говорят за това, че да бъдеш цялостен Аз е едновременно невъзможно и единственото, което имаме.