Кратък речник на понятията, които се появяват в списанието — от каввали до светлосянка. Обяснени просто, така че да ги предадете нататък на вечеря. Обърнете картата за мнението на къщата.
от англ. animation · яп. アニメ
Японска анимация — широк свят от филми и сериали за всякаква възраст.
Виж също · „Моят съсед Тоторо“ (1988)
Мнение на къщата
Аниме
„Аниме“ не е жанр, а език. Който го нарича „детско“, просто не гледа внимателно.nДублажът е компромис, субтитрите са уважение — четете на глас на децата, ако трябва.nЕдин филм на Гибли струва повече от цял сезон нещо друго. Гледайте по-малко, гледайте два пъти.
/ˈænθrəˌpɑlədʒi/, /ænθrəˈpɒlədʒi/ (изговаря се приблизително „ан-тръ-ПА-лъ-джи“ или „ан-тръ-ПО-лъ-джи“, с английско междузъбно th)
Антропологията е научното изследване на произхода на човека, на това как сме се променяли през годините и как се отнасяме един към друг, както в рамките на собствената си култура, така и с хора от други култури.
Anthrōpos е гръцката дума за „човешко същество“, а наставката -logy означава „наука за“. Науката за човешките същества: това е антропологията. Коренни племена в Австралия, бразилски производители на кафе, политически активисти в Иран, един втори клас в Мисула, щата Монтана: всичко това са групи от хора, които бихте могли да изследвате, ако се занимавате с антропология. Всяка култура има свои особени ритуали, поведения и начини на живот, а хората в областта на антропологията документират многото разновидности на човешкия опит.
/ˌbeɪˈθɑs/
Ако нещо започва сериозно, а после се свлича в тривиалност, това е батос. Ако гледате сериозна драма за прехода на Полша към капитализма и тя внезапно завършва с шеметна автомобилна гонка, бихте могли да отбележите неочаквания батос на филма.
Думата bathos навлиза в английския език през XVII век от гръцката дума bathos (βάθος), която буквално означава „дълбочина“. През XVIII век английският поет Александър Поуп ѝ придава сегашното значение: пропадане от възвишеното към баналното. Често я използваме за филми или книги. Батосът обикновено е неволен, което означава, че можете да му се смеете. В по-широк смисъл батос може да се употребява и за нещо банално или прекалено сантиментално.
/noʊˈbɪlədi/, /nəʊˈbɪlɪti/
Благородничество / аристокрация означава привилегирована класа от хора, които често получават наследствени титли, наричана още аристокрация. Знаете този тип хора. Те се навъртат из имения и замъци или се домогват до благоволение в двора.
В България няма официална класова система, затова няма и официална благородническа класа, или аристокрация. Но nobility е също синоним на благородство — извисеност на морала, идеалите или поведението. В този смисъл благородството може да се определи и така: благородство е винаги да даваш най-доброто, с което разполагаш. То не се измерва с титли и произход, а с постоянството, с което човек влага цялото си сърце, умение и почтеност във всичко, което прави. Така че ако имате приятели, които винаги се държат с щедрост, честност и почтеност и дават най-доброто от себе си, може би сте заобиколени от благородство, дори и да не общувате с лордове, баронеси, херцози или дами.
/ˈæŋgər/ • /ˈæŋgə/
Ако сте ядосани от нещо и не смятате повече да го търпите, изпитвате гняв — силна емоция, която ви обзема, когато мислите, че някой ви е сторил зло. Ако ви се иска да крещите и да ритате, изпитвате гняв.
Гневът е мощна емоция, която хората изпитват от време на време, когато някой или нещо им пречи или ги дразни. Един от корените на думата anger е гръцката ankhone, „удушаване“ — съвършено описание на това как гневът действително се усеща. И наистина, гневът може да ви накара да ви се прииска да удушите някого. Недейте! Ако ви е обзел силен гняв, добре е да си поемете един хубав, дълбок дъх.
санскр. · „нишка“, „връвчица“ (Тригуна)
Гуна означава „нишка“. Природата е изтъкана от три нишки, които вървят заедно през всичко живо и никога не се срещат поотделно. Сатва е светлата нишка: яснота, спокойствие, равновесие. Раджас е огнената: движение, желание, безпокойство. Тамас е тежката: покой, инерция, мрак. Никоя не е добра или лоша сама по себе си. Денят е тъкан, в която трите се редуват, а изкуството е да забележиш коя води в момента и да не я объркаш със себе си.
Виж също · „Излизане от тамас“
Дама е жена, която кара мъжа да се държи като джентълмен. Тя не налага добрите обноски като правило; излъчва ги като притегляне. В нейно присъствие грубостта просто увяхва — не защото е забранена, а защото до нея човек сам би се засрамил от нея.
Рядко изкуство: да накараш някого да изглежда по-добър, отколкото е, и после да го оставиш да вярва, че винаги е бил такъв.
/ˈdɪskɔrs/ („ДИС-корс“, съществително): разгърнато изложение или обмен на мисли по определена тема; /dɪsˈkɔrs/ („дис-КОРС“, глагол): разглеждам или изследвам нещо устно или писмено
Ако използвате думата discourse, описвате формално и задълбочено обсъждане или дебат.
Съществителното discourse идва от латинското discursus със значение „спор“. Но за щастие този вид спор не означава хора, които се сбиват или стигат до юмруци. Спорът в дискурса е обмен на идеи, понякога разгорещен, който често следва определен ред и взаимно даване и вземане между участниците. Това е видът спор и обсъждане, който учителите обичат, така че беседвайте на воля!
от ит. dolce far niente · „сладостта да не правиш нищо“
Изкуството да се наслаждаваш на безделието без чувство за вина. Не е умора и не е бягство, а съзнателно, неприбързано присъствие в миг, в който нищо не трябва да бъде свършено. Кафе на сянка, дълъг обяд, следобед без програма. Сладостта идва именно от това, че животът наоколо е пълен, а ти за момент спираш да го допълваш.
Виж също · "Сляпото Момиче"
/juˈʤɛnɪk/; други форми: eugenics (евгеника); eugenically (нареч.)
Евгенично е това, което се отнася до идеята, че чрез подбор на генетични белези — като цвят на косата или на очите — може да се подобри една раса. Евгеничните планове на нацистите за създаване на „висша раса“ белязаха един от най-мрачните периоди на XX век.
Прилагателното „евгеничен“ води началото си от гръцката дума eugenes, „добре роден“. През XIX и XX век евгениката като област си поставяше за цел да подобри качествата на дадена раса, като насърчава определени черти у потомството, което после ще ги предаде на бъдещите поколения. Но тя се опитваше и да попречи на хора с „неблагоприятни“ качества да се възпроизвеждат. След Втората световна война тази философия изгуби почти всякаква почит, особено сред биолозите.
/ˈigəʊ/ — его, аз; Други форми: egos
Вашето его е вашето съзнателно съзнание, частта от самоличността ви, която смятате за свое „аз". Ако кажете, че някой има „голямо его", значи казвате, че той е твърде самовлюбен.
Горкото его — толкова лоша слава си е спечелило, понеже често бива бъркано с „мегаломания", „суета" и всякакви други неприятни неща. Но строго погледнато, то е просто психологически термин, популяризиран от Фройд, означаващ съзнателния (за разлика от несъзнавания) ум, или осъзнаването на собствената самоличност и съществуване. Няма нищо лошо в това, нали?
В по-широк, съвременен смисъл егото е психологическата конструкция, която иска да взема решенията — винаги: изградената представа за „себе си", която постоянно се стреми да държи контрола, да утвърждава своята важност и да бъде онзи, който командва.
/ɪkˈsɛntrɪk/ — ексцентричен, чудат, странен; чудак, особняк
Най-вероятно ще срещнете прилагателното „eccentric" в описание на необичаен или чудат човек — като разсеяна леля, която завещава всичките си спестявания на котката си.
От гръцкото ekkentros — „извън центъра" — тази дума първоначално е била свързана с орбитите на планетите, за които било наблюдавано, че са леко разместени. С времето започнала да описва хора, които са малко откачени — както като прилагателно, така и като съществително: „eccentric" е нешаблонен, особен човек. Представете си ги как следват малко по-различна орбита от останалата част на обществото.
Виж също · „Waking Life“: Будни в съня, спящи в живота
/ɛnˈθuziæzəm/ — ентусиазъм, въодушевление, плам
Може да проявите ентусиазъм, ако разберете, че днес всички обувки се продават с 70 процента отстъпка. Думата „enthusiasm" обозначава силна възбуда и въодушевление.
Съществителното „enthusiasm" идва от гръцката дума enthousiasmos, от enthous, означаващо „обладан от бог, вдъхновен". Първоначално се е използвало в пренебрежителен смисъл, за да опише прекомерно религиозно усърдие. Днес както религиозните, така и пренебрежителните оттенъци са изчезнали от „enthusiasm", но пламът е оцелял. Използвайте я, за да опишете голямо вълнение или интерес — като това, което изпитвате, когато правите нещо, което наистина, ама наистина ви харесва.
Виж също · „An die Freude“: Радостта, която трябва да бъде извоювана
/ɪˈθɑləʤi/
Науката за това как се държат животните се нарича етология. Ако ви е интересно как новоизлюпените патенца се запечатват по майка си (или по неин заместител), може да обмислите да следвате етология.
Общата наука за животните е зоологията, а етологията е онзи неин клон, който е съсредоточен върху поведението. Вниманието ѝ е насочено към поведения (наблюдавани в естествена среда), възникнали в хода на еволюцията, за да помагат на животните да се приспособяват, и областта често се припокрива с психологията и с изучаването на човешкото поведение. Първоначалното определение на етологията от XVII век е било „подражание“, но към края на XIX век думата вече означава „наука за формирането на характера у животните“.
/ˈɪdiət/
Идиот е човек, който върши глупости — за предпочитане такива, които засягат и околните: глупостта на четири стени е чудачество, идиотщината иска публика. Днес думата е обида за ума, но е започнала като гражданско състояние: в Атина ἰδιώτης е частното лице — човекът без обществена длъжност, който си гледа своето и не ходи на събрания. Никакво слабоумие, просто отсъствие от агората.
Стълбата надолу — частно лице → лаик → невежа → глупак — е дълбана изцяло от хора с длъжности. Коренът ἴδιος, „свой“, дава и идиома, и идиосинкразията: все неща, които отказват превод на общ език. Психиатрията канонизира обидата в диагноза (идиотия, имбецилност, дебилност), после бракува скалата; улицата я осинови цялата. Реабилитацията дойде от роман: у Достоевски прозвището се пада на най-чистия човек в книгата — частен до святост.
в контекст "Човек, който мисли само за себе си"
катарзис /kəˈθɑrsəs/, /kəˈθɑsɪs/ (изговаря се приблизително „къ-ТАР-със“, с английско междузъбно th)
Използвайте съществителното катарзис, за да назовете преживяването, при което човек освобождава натрупано емоционално напрежение и след това се чувства освежен.
Замислен от Аристотел като пречистващото въздействие, което емоционалното разтоварване при трагедията оказва върху публиката, катарзисът произлиза от гръцки глагол със значение „пречиствам, прочиствам“. Днес думата може да опише всяко емоционално освобождаване, включително хубав продължителен смях или плач, след който идва усещане за равновесие и свежест.
/lək/ ; други форми: lucks (мн.ч.)
Късметът е случайност или стечение на обстоятелствата. Ако нещо стане на чист късмет, то сякаш е дошло от нищото — по волята на съдбата, а не заради нещо, което вие сте направили, за да се случи.
Ако намерите петдесет евро на тротоара, сигурно ще възкликнете: „Какъв късмет!“ Ако пък цяла нощ губите на покер, вероятно ще обвините лошия си късмет. И в двата примера говорите за тайнствено, непредвидимо обстоятелство, което засяга живота ви по силата на случая. Думата luck има средно-нидерландски корен — luc, съкратена форма на gheluc, „щастие или добра орис“.
Английската дума слиза от нидерландското „щастие“, а българската е турска заемка (kısmet), която през арабското qisma значи „дял, отреденото“ — от глагола „деля“. Английският късмет е настроение, нашият е порция: там ти провървява, тук ти се полага. Затова англичанинът има lucks в множествено число, а нашият късмет е по начало неброим — делът е един, колкото и пъти да го теглиш.
Мнение на къщата
Късмет
Късметът е въпрос на отношение. Колкото по-здраво работиш, толкова по-голям късметлия ставаш.
/ˌlɪŋgwə ˌfræŋkə/ • /ˈlɪŋgwə ˈfrɒŋkə/
Един регион обикновено възприема лингва франка, тоест общ език, когато жителите му говорят множество различни езици или диалекти.
Чуят ли израза „лингва франка“, хората често се сещат за английския. Макар по света да има милиони, които не говорят английски, той все пак се е превърнал в лингва франка на много региони и области на общуването. Един пример е авиацията — за пилотите по целия свят английският е лингва франка. На италиански изразът означава „франкски език“ — препратка към първоначалната лингва франка от XI век, смесица от италиански, френски, турски и други средиземноморски езици.
любов (същ.) — да се свържеш с това, което ти липсва; копнежът да намериш в другия онази част от себе си, която е непълна, и заедно да станете цяло.
Виж също · „Плетачката на дантели“ – Един малък шедьовър за вниманието
/ˈmɪmɪkri/; други форми: mimicries (мн.ч.)
Мимикрия (mimicry) е изкуството на подражанието, което се практикува по цял свят — от досадните братя и сестри, повтарящи всяка ваша дума, до професионалните комици, представящи известни личности на сцена.
Думата mimicry идва от гръцката дума за мим: изпълнител, който безмълвно подражава на жестове и изражения. Обикновено mimicry означава подражание, което цели да осмее подражавания, често по недобър начин. Спомнете си как класният смешник имитира прекалено изрядното произношение на учителката ви по френски. Класът се забавляваваше — а него го пратиха в кабинета на директора.
Българската „мимикрия“ се е стеснила до биологичното значение (защитната прилика — пеперудата и кората), докато английската mimicry си остава преди всичко човешкото имитаторство.
Определенията могат да бъдат безброй: някои — съвсем широки, други — тесни. Онова, което аз предпочитам, е следното: „Мисленето е оперативното умение, с което интелигентността действа върху опита с определена цел или за удоволствие." Важното е разграничаването на трите елемента:
- Оперативно умение
- Интелигентност
- Опит
Понякога прибягвам до аналогията с автомобил. Конските сили и инженерната конструкция на колата съответстват на вродената интелигентност. Умението на шофьора съответства на „оперативното" умение на мисленето. От това не следва, че най-бързите и най-мощните коли са и най-добре управлявани. Те изискват повече от шофьора и може да не го получат — с което стават опасни. Една по-скромна кола може да има по-добър шофьор.
Виж също · „Waking Life“: Будни в съня, спящи в живота
/məˈθɑlədʒi/
Митологията е религията на някой друг — по-точно, религията на някого, който вече е мъртъв, или е далеч, или просто не сме ние. Никой не подрежда собствената си жива вяра в раздела „митология"; там слагаме единствено богове, пред които е спрял да коленичи и последният им поклонник. Денят, в който умира последният вярващ, е денят, в който богът тихо се пренася от единия раздел в другия — без да се е променил ни на йота.
А тези богове не са били приказки. Зевс не е бил герой от легенда — цели градове са уреждали живота си според волята му, водили са войни в негово име, полагали са клетви, които е било светотатство да нарушиш. Один е искал кръв и я е получавал. Египтянинът, който гледал изгрева, не си казвал „каква хубава история за Ра" — той виждал бог, който всяка сутрин надвива мрака, и от този двубой зависело дали светът ще осъмне. Всичко, което днес четем на децата преди сън, някога е било онова, за което възрастните са умирали.
Оттук и тихата, леко зловеща истина, скрита в думата: митологията е гробището, в което рано или късно се пренасят всички религии. Не защото са били лъжливи, а защото са останали без вярващи. И щом всяка мъртва вяра някога е била жива като нашата, то и нашата е кандидат за същия раздел — жива митология, която още не знае, че е митология. Всеки храм е бъдещ музей; всяка молитва — бъдещ фолклор. Просто още не сме доживели деня, в който някой ще каже за най-святото ни: „каква красива стара приказка са си разказвали."
Има обаче и нещо почти нежно тук. Митологията е онова, което оцелява, когато вярата си отиде, но красотата — не. Спираме да коленичим, но не спираме да разказваме. Митът е молитва, надживяла своя бог: още я произнасяме, само че вече не я мислим наистина. Затова световните митологии са едновременно гробища и съкровищници — в тях лежат богове, които никой не храни, но и никой не изхвърля, защото са твърде хубави, за да бъдат забравени докрай.
/ˌmænˈhʊd/, /ˈmænhʊd/ (изговаря се приблизително „ман-ХУД“ или „МАН-худ“, като първата гласна е между „а“ и „е“)
Думата manhood описва както зрелия период от живота на мъжа, така и качествата, които го правят мъж. Някои смятат, че момчето достига мъжка зрялост с настъпването на пубертета, докато други поддържат, че зрелостта се крепи на независимостта и отговорността. Питър Пан просто избра да не участва.
Момчетата в юношеска възраст понякога вършат опасни неща, за да „докажат мъжеството си“: карат безразсъдно или се бият. Не е рядкост мъжката зрялост да се отъждествява с „мачо“ черти и поведение, но истинското ѝ доказателство е в неща като това да бъдеш добър баща или да станеш отговорен и грижовен възрастен. През тринадесети век manhood се е отнасяла и за мъжете, и за жените, със значение „състояние на човешко същество“, от староанглийското man, „човек“.
Виж също · Ако – Ръдиард Киплинг
/ˈleɪzi/ • /ˈleɪzi/
Макар че lazy всъщност означава да не обичаш работата или да я отбягваш, думата може да описва и нещо бавно и отпуснато — както когато се разхождате по градинската пътека с ленива крачка, без да бързате за никъде.
Смята се, че прилагателното lazy идва от долнонемското lasich — „бездеен, вял“. Обидихте се, че ви нарекоха мързелив, но просто нямахте сили да се защитите. Пък и кой не обича един мързелив неделен следобед? Бившият президент на Полша Лех Валенса веднъж се спря на ползите от мързела с думите: „Мързеливите хора са измислили колелото и велосипеда, защото не им се е ходело пеша и не им се е носело.“
патос /ˈpeɪθɑs/, /ˈpeɪθos/, /ˈpeɪθɒs/ (изговаря се приблизително „ПЕЙ-тас“ или „ПЕЙ-тос“, с английско междузъбно th)
Патосът е качество, което раздвижва чувствата. Песен с много патос те улучва право в сърцето.
Забелязвали ли сте как някои песни или филми говорят на ума, а други на чувствата? Онези, които са изцяло за чувствата, са пълни с патос: обръщение към емоциите, което на гръцки първоначално е означавало „страдание“. Често думата се свързва конкретно със съжалението и съчувствието: когато някой разказва история за страдащи хора и тя ви кара да изпитвате състрадание към тях, това е патос.
/ˈpɑː.zə.t̬ɪv ɪˌvæl.juˈeɪ.ʃən/
Мозъкът има прост трик: при всеки опит той оценява резултата и когато опитът е сполучлив, казва „запази това“ — и подсилва всички връзки, довели до успеха. Хиляди опити, хиляди малки „запази“, и се ражда майсторството. Затова детето, което гледа възрастните как боравят с лъжицата, си изгражда наум модел на сполучливото движение и сверява всеки свой опит с него. Така сме усвоили всичко, което умеем.
/ˈpɑlətɪks/
Твоят приятел, който е обсебен от гледането на дебати в Парламента и слушането на експерти, обсъждащи законопроектите, гласувани в Народното Събрание, има силен интерес към политиката (politics) — тоест към тънкостите на управлението на държава или страна.
Макар че politics обикновено се отнася до управлението на град, щат или държава — или до отношенията между държавите — думата може да се използва и за начина, по който хората използват позициите си в дадена компания или организация, за да спечелят власт или влияние. Това често се нарича office politics (вътрешнофирмени интриги, „офис политика"). Друг подобен израз е playing politics („да играеш игрички"), който означава да правиш нещо, за да станеш по-влиятелен, вместо да постъпваш правилно.
/prɪˈtɛnʃɪs/ - претенциозен, надут, превзет
Използвай прилагателното pretentious (претенциозен, надут, превзет), за да разкритикуваш хора, които се опитват да се държат така, сякаш са по-важни или по-знаещи, отколкото са в действителност.
Може би няма да се изненадаш да научиш, че pretentious е сродно с думата pretend (преструвам се) — прилагателно, което пасва идеално за описание на човек, чиято единствена грижа е да прави внушително впечатление. Ако не искаш да те обвинят, че си претенциозен, просто дръж се естествено и не си придавай важности!
/ˈprɑsɛs/, /ˈprəʊsɛs/ (изговаря се приблизително „ПРА-сес“ в американския и „ПРОУ-сес“ в британския вариант)
Процесът е процедура: нещо, което правиш, за да постигнеш определен резултат. Някои хора се стараят внимателно да следват всички стъпки в процеса. Други просто карат по усет.
Тази дума се чува много често при описание на работа. „В процес съм на писане на докладна записка, пък макар и в процеса да се съсипя от недоспиване.“ Сродната дума procession (шествие, процесия) описва хора или превозни средства, които се движат напред в строен ред: сватбата се открива с шествието на булката.
/reɪˌɑlˈpɔliˈtik/
Реалполитика (Realpolitik) е политическа система, основана не на убеждения, доктрини, етика или морал, а на реалистични, практични идеи. Дипломацията на Ричард Никсън с Китай през 70-те години на XX век е пример за реалполитика.
Реалполитиката се прилага на дело, когато едно правителство общува с други правителства прямо и целенасочено. Разговорите на Никсън с комунистическото китайско правителство са толкова добър пример за реалполитика именно защото той смяташе дипломацията за важна въпреки недоверието на американците към комунизма. Думата realpolitik, изкована през 1914 г., идва направо от немски, където буквално означава „практическа политика“.
/ˈrɛdərɪk/ • /ˈrɛtɔrɪk/ ; други форми: rhetorics (мн.ч.)
Реториката е говорене или писане, предназначено да убеждава. Ако целта ви е да пишете авторски колонки в „Ню Йорк Таймс“, трябва да поработите върху реториката си.
Думата „реторика“ идва от гръцки, където означава „оратор“, и назовава изкуството на убедителното говорене или писане. Докато хората са слушали дългите речи с охота и са ги изучавали в училище, думата се е употребявала предимно положително; днес тя често е отрицателна, намеквайки за изкусност за сметка на истинско съдържание. Ако някой изнесе остроумна реч, но всъщност не засегне проблема, може да кажете: „Това е само реторика.“
/ˈru.bri.kɐ/ съществително, ж.р. • мн.ч. рубрики • регистър: канцеларски / журналистически / (истор.) църковен
Рубрика е заглавие или графа в таблица, категория, под която нещо се завежда, или правило за поведение — изобщо редът, който стои над другите редове и им нарежда. Учителските рубрики за оценяване (в английския смисъл — вж. бележката) може да включват участие в час, предадени домашни, тестове, контролни и писмени работи.
Рубрика е и мерилото, по което се съставят самите правила. Напишете ли правилника на класната стая по рубриката „правото е на силния“, ще отгледате една класна култура; по рубриката „всеки заслужава уважение“ — съвсем друга. И в двата случая проверката ще мине с червен химикал — по причини, които думата още помни, а ние сме забравили.
Правилото е кръстено на мастилото. Латинското rubrica (terra) е „червена пръст“, охра — от ruber, „червен“. С червено римските юристи изписвали заглавията на законите (оттам и до днес: „под рубриката на еди-кой си член“), а средновековните преписвачи — заглавки, инициали и указания в богослужебните книги. В требника разпределението е строго: с черно — какво се казва, с червено — какво се прави. Двете днешни значения, „заглавие“ и „правило“, са едно и също червено, видяно веднъж отгоре на страницата и веднъж отвътре в поведението. Оттам са и английският red-letter day, и нашите „червени дати“ в календара.
Най-важната мисъл, която човек се опитва да предаде на
другите, се състои в това, че той има достъп до много по-
престижно потребление, отколкото биха могли да си помислят за него. Същевременно той се старае да обясни на околните, че техният тип потребление е доста по-малко престижен, отколкото са имали наивността да смятат. На това са подчинени всички социални маневри. Нещо повече, само тези въпроси предизвикват у хората устойчиви емоции. Нищо друго няма да срещнеш у хората, колкото и да търсиш. Ще се променя само конкретният тип потребление, за който става дума. Може да бъде потребление на вещи, впечатления, културни обекти, книги, концепции, състояния на ума и тъй нататък.
Навик от детството: да бъркаш победата в спора с интелект. Никой наистина умен човек, когото помниш, не е печелил спорове. Печелил е разбиране; понякога просто е замълчавал пръв. Споренето е паунската опашка на мисленето. Разперваш я, за да изглеждаш велик, а само ти не виждаш онова, което виждат всички: дребния пилешки задник отзад. И когато опашката се прибере, остава детето, което още бърка правотата с последната дума.
/ˈfɪər/ • /fɪə/ • Други форми: fears (мн.ч.);
Изпълва ли ви гледката на змия с паника и с желание да побегнете възможно най-бързо? Ако да — значи имате страх от змии.
Хората изпитват страх от много неща: буболечки, оръжия, височини и т.н. Филмите на ужасите се стараят да изпълнят публиката със страх. Някои страхове са по-смислени от други. Страхът от скачане от самолет е напълно обясним, но страхът от говорене пред публика не е толкова логичен: то няма да ви убие. Страхът включва и тревожност и може да бъде емоционално много мъчителен. Ако ви е страх от каквото и да било, знаете какво е страх.
Страхливецът е герой със съпруга, деца и ипотека.
А има и още по-точна разлика, която английското coward не прави: едно е да те е страх, съвсем друго — да те е страх за. Страхливецът на Китман не трепери за себе си; той се бои за някого. И може би точно това е тайната, скрита под грозната дума — че най-издръжливата храброст на света не изглежда като безстрашие, а като страх, който въпреки всичко всяка сутрин става от леглото и отива на работа.
Виж също · Пътят на мирния воин (2006)
/səbˈvʌrʒɪn/
Субверсията означава събаряне на нещо: правителство, закон. Но може да означава и покваряване на личния морал, например когато с измама накараш вегетарианка да яде бекон. Латинският корен subvertere означава „обръщане отдолу“ и точно това е субверсията: да преобърнеш нещо наопаки по потаен начин. Представи си, че копаеш дупка в земята и я покриваш с пръчки и листа. Капанът не удря никого. Жертвата стъпва сама и собствената ѝ тежест я сваля: земята, на която е разчитала, вече я няма. Това е основната идея, нападение отдолу: не блъскаш, а отнемаш опората. Затова хората прибягват до субверсия срещу продажни правителства и затова актовете ѝ са мощна форма на протест срещу несправедливостта.
Оттук и строгото определение: субверсията е политическо действие, чиято цел е да подкопае и разруши влияние, обикновено отвътре и с невоенни средства. Самият глагол я издава: „подкопавам“ е пак копаене отдолу; латинската метафора стои вкаменена в българската дума. Отдолу и отвътре: двете места, до които погледът не стига. Действията са два вида: политическото трупа влияние, субверсията го отнема. Споделят една природа, но не и посока. Субверсията е политика, водена като военна тактика: военна е само логиката, същината докрай остава политическа.
Мнение на къщата
Субверсия
Има два основни типа събития: политически, които добавят влияние, и военни, които отнемат влияние. Съществува и трети тип събитие, което не влияе на първите две.
heartthrob /ˌhɑrtˈθrɑb/ • /ˈhɑtθrɒb/
Сърдечна тръпка (heartthrob) е човек — обикновено снажен красавец, — който е толкова привлекателен, че кара сърцата ни да туптят в гърдите. Сърдечната тръпка често е някой известен, например филмова звезда.
Думата heartthrob се използва за човек, който събужда романтични чувства, още от 20-те години на XX век. Официално тя е неутрална по род, но обикновено описва мъж. Сърдечни тръпки са филмовите звезди, музикантите и изобщо всяка знаменитост, която хората биха искали да разцелуват. Може да е и симпатичният футболист от гимназията, по когото са хлътнали всички момичета. Първата документирана употреба (1839 г., според Оксфордския речник) означава просто „туптене на сърцето“. Не след дълго значението се преляло в нещо, което кара сърцето да тупти (навярно дори неестествено силно), а скоро след това — в някого, който кара сърцето да тупти от желание и копнеж: тъкмо това обикновено имаме предвид днес под heartthrob.
/ˌˈtɑbʊlə ˌrɑzə/
Използваш съществителното tabula rasa (табула раза), за да опишеш възможността да започнеш начисто — например когато семейството на една ученичка се премести и тя има шанс да започне учебната година в съвсем ново училище, с напълно чист лист.
Възможността да започнеш отначало, без досие, минало или предварително изградени представи, е един вид tabula rasa. Архитектите използват термина, за да обозначат мястото, където някога е стояла съборена сграда — сега те го виждат като възможност да започнат наново, с нова, по-добра постройка. На латински буквално означава „остъргана плочка" — нещо като старомодна восъчна дъсчица, готова да бъде изписана наново.
/ˈtælənt/
Ако си особено добър в нещо, значи имаш талант (talent). Можеш да имаш талант за пеене или талант да караш другите да говорят за себе си. Хората, които работят в творческите професии, често биват наричани „the talent" (талантите, творческият състав).
В библейски времена талантът е бил парична единица, а една новозаветна притча разказва как един господар наказва слугата си за това, че скрил, вместо да вложи, торба с таланти по време на отсъствието на господаря. Тълкуването на тази притча в смисъл, че не бива да криеш „дадените ти от Бога таланти", е довело до съвременното значение на думата — особените качества, които човек притежава.
санскр. · „мрак“, „тежест“ · една от трите гуни
Тежката нишка сред трите гуни. Тамас е силата на покоя и слизането надолу: всичко, което натежава, спира и заспива. В светлата си страна е дълбок сън, почивка, заземяване, тишината след дълъг ден. В сянката си е инерция, леност, апатия и притъпеност, която не пуска ума да види ясно. Тамас не се преодолява със сила, а с малко движение: щом раджас раздвижи нишката, тежестта се вдига от само себе си.
/trəˈdɪʃən/
Традициите са отдавна установени обичаи и практики. Може да е семейна традиция коледните подаръци да се отварят на Бъдни вечер, възникнала, защото родителите ви са били твърде нетърпеливи да чакат.
Съществителното tradition има латински корен в думата tradere, която означава „предавам" или „връчвам". Затова мислете за традицията като за нещо, което се предава от едно поколение на друго. Фойерверките на Четвърти юли са национална традиция в САЩ, а изпълнението на бойната песен на училището в началото на футболния мач вероятно е дългогодишна традиция, целяща да запали феновете за играта.
i.e. „Традицията означава съхраняване на културата."
/træns/ • /trɑns/
Ако очите ви са отворени, но не сте напълно будни и не владеете себе си, може да сте в транс. Може някой да ви е хипнотизирал, а може и само един бегъл поглед към най-новата ви сърдечна тръпка да ви прати в транс.
Трансът не е задължително да е нещо магическо или тайнствено — когато избягвате да посрещнете проблемите си челно, вие сами си създавате транс. Президентът Обама веднъж каза, говорейки за десетилетната зависимост на Америка от чуждия петрол: „Не можем да продължаваме да минаваме от шок, когато цените се покачат, към транс, когато отново спаднат.“ Имаше предвид, че когато цените растат, всички се оплакваме, но щом паднат, забравяме, че изобщо сме имали проблем, и отказваме да променим каквото и да било.
/ˈ(h)jubrəs/ • /ˈhjubrɪs/
Хюбрис е самоувереност в излишък: боксьор, който крещи „Аз съм най-великият!“, макар че всеки момент ще бъде смазан от далеч по-силен противник, проявява голяма доза хюбрис.
Думата идва от гръцки, където е означавала „прекомерна гордост, престъпваща отредените човеку граници“ — и винаги е бивала наказвана от боговете. Гръцки богове вече нямаме, затова на английски думата значи просто прекалена, преливаща през ръба самоувереност. Обявите ли се за най-добър в нещо, гледайте твърдението да има покритие, защото прекаленият хюбрис може да докара конфуз и унижение. Това е прастара човешка слабост: гордостта предшества падението.
Виж също · „Сърцето на мрака“: „Ужасът! Ужасът!“
/ˈvæljuz/ (изговаря се приблизително „ВА-люз“, като първата гласна е между „а“ и „е“)
Ценностите са убежденията на дадена социална група. Тези убеждения често са много силно поддържани и обикновено са за нещо или против нещо.
Не е изненада, че думата values произлиза от дума със значение „да струваш нещо“: хората често смятат ценностите си за толкова скъпоценни, че биха били готови да се борят за тях. Понякога наистина се борят. „Основните ценности“ (core values) на една компания или организация, макар може би да не си струват точно борба, все пак изразяват онова, в което организацията вярва и в което вижда своята мисия.
Черната реторика е боравене с всички необходими реторически, диалектически, еристични и рабулистични похвати, за да се насочва разговорът в желаното русло и опонентът или публиката да се подведе към изгодното за нас заключение и резултат.
Затова тя се ръководи от определени правила за водене на разговора.
реторически — свързан с убеждаването и красноречието;
диалектически — свързан с изкуството да водиш спор чрез доводи и възражения;
еристични (от гр. eris, раздор) — целящи победа в спора на всяка цена, независимо от истината;
рабулистични — от рабулистика: заблуждаване чрез хитроумно, недобросъвестно извъртане на думите и лъжливи, но привидно убедителни аргументи.
/ɪmˈbɛlɪʃ/
разкрасявам, разкрасявам с украса; преувеличавам
Думата „bell" (звънче) се появява в средата на „embellish", а звънчетата са нещо, което украсява или разкрасява, правейки го по-привлекателно. Ако обаче разкрасявате реч, нещата могат да загрубеят, ако добавите много подробности, които не са истина.
„Embellish" често има положителното значение на добавяне на нещо, за да стане то по-красиво или по-богато украсено. Но макар че добавянето на звънчета към нещо изглежда чудесно в началото, след няколко часа звънтене в ушите това, което е трябвало да разкрасява и разхубавява, може да стане досадно. Точно това може да се случи, когато разкрасявате, добавяйки твърде много неверни или преувеличени подробности към една история. Разкрасяването с истински, колоритни детайли и живи описания е това, което наистина може да подсили красотата на една история.
/plɒt/ — сюжет; заговор; план/схема; парцел; начертавам, кроя
„Plot" е схема, история, карта, отбелязваща напредък, или парче земя (например за градина). „To plot" означава да замислиш таен план, да подредиш събитията в една история или да проследиш движението си върху картата.
Бихте могли да направите цял филм, основан на думата „plot". Това може да бъде сюжетът (plot — история): някакъв злодей замисля таен заговор (plot — схема), за да проследи изследователя до един легендарен парцел (plot — парче) земя със заровено съкровище. Изследователят начертава (plots — чертае) най-добрия маршрут до съкровището, но злодеят открадва картата (plot — карта) и стига до съкровището пръв. Каква прекрасна история. Остава само да се подреди (plot — нареди) последователността от събития за максимално напрежение.
/rəˈmɔrs/ — угризение, разкаяние
„Remorse" е съществително име и означава това, което изпитвате, когато съжалявате за постъпките си или бихте искали нещата да се бяха развили различно.
Съществителното „remorse" има много образен произход. То идва от латинските корени re — „отново" — и mordere — „хапя". Така че, ако изпитвате угризение, това означава, че съвестта ви работи срещу вас, миналите ви постъпки ви хапят обратно и ви карат да се чувствате силно разкаяни. Синоними на тази дума са „penitence" (покаяние), „rue" (съжаление) и „contrition" (разкаяние). Ако сте взели бисквитка от бурканчето и сте я изяли, не можете да я върнете — единственото, което можете да изпитвате, е угризение за стореното!
/ˌɪnfəˈlɪsədəs/ — неуместен, несполучлив; злополучен
Можете да използвате прилагателното „infelicitous", когато нещо не се получава съвсем както трябва — независимо дали става дума за подхвърлена забележка, погрешен завой по тъмна улица, или неподходящо облекло, носено на интервю за работа.
Ако крайният резултат е неловък или неприятен, той е infelicitous. Би било неуместно (infelicitous) да се оплаквате от повредения климатик в своя мерцедес, докато доброволствате в приют за бездомни. С други думи, би било ужасно неподходящо. От 30-те години на XVI век „infelicitous" се използва, за да означава противоположното на „felicitous" — „щастлив, сполучлив", което идва от латинската дума за „щастие" — felicitas.
/ˈtrænziɪnt/ — преходен, мимолетен; скитник, бездомник
Използвайте прилагателното „transient", за да опишете нещо, което постоянно се променя или мести. Ако по-големият ви брат непрекъснато се мести от град на град, можете да кажете, че е скитник (transient).
„Transient" най-често определя съществителни като nature (естество), threat (заплаха), source (източник) и cause (причина), което подсказва, че думата често се появява във формални контексти, като анализ на финанси или глобален тероризъм. Но може да се използва и за всичко, което бързо преминава от едно нещо към друго, като преходно чувство или израз на лицето. „Transient" е и съществително име, означаващо „човек, който се мести от място на място; бездомник". Думата идва от латинското transire — „преминавам отвъд", така че можете да я мислите като описваща неща, които бързо отминават.
Прилагателното „amicable" (дружелюбен, мирен) означава „приятелски настроен" — но го използвайте най-вече, когато описвате отношения, които иначе бихте очаквали да са недружелюбни. Краят на една любовна връзка, който не е особено мирен, може да включва изпочупени чинии или счупени кости.
„Amicable", не е изненадващо, идва от латинската дума за „приятел" — amicus. Може би нещата, които най-често се описват като amicable, са разводите. Страните в един развод често са склонни да се държат толкова детински, а самата процедура е толкова грозна, че е хубаво да има дума, която отразява липсата на тези качества. Други съществителни, които често се съчетават с „amicable", включват връзка (relationship), раздяла (split), разделяне (parting), решение (solution) и раздяла/разрив (breakup).
/ˈbʌʊnə faɪd/ — истински, автентичен, неподправен; добросъвестен
Нещо bona fide е същинското нещо, оригиналът, автентичното — то не е фалшификат или имитация.
Говорим за неща като bona fide, когато ни интересува колко са истински или автентични. Една фалшива стодоларова банкнота не е bona fide. Когато получите дипломата си от университет, вие сте истински (bona fide) висшист. Ако посветите целия си живот на изучаване на музика, вие сте истински (bona fide) музикант. Противоположното на bona fide е „фалшив". Казваме също, че хората полагат bona fide усилие — те правят искрен, неподправен опит да постигнат нещо.
Бележка: „bona fide" е латински израз, който буквално означава „с добра вяра" (на латински bona fides — „добросъвестност"). В юридически контекст често означава именно „добросъвестен".
Виж също · „Спасителят в ръжта“: Падането от детството
Двумесечно издание · културно-исторически фокус
Италианско списание, родено през 1945, прекъсвано и възкресявано, и оцеляло днес само в българско издание — парадокс, който самите редактори намират за забавен. Всеки брой е посветен на една тема и чете като книга, не като периодика — история, политика, култура, поднесени с фото-журналистика, заради която си струва да го държиш на масичката, а не само да го прелистваш.
Виж също · L'Europeo
/ˈkoʊpiəs/ — изобилен, обилен, многоброен
Ако имате copious количество от нещо, значи имате много от него. Ако си водите обилни записки, ще се справите добре, когато дойде време за преговор — освен ако не можете да разчетете собствения си почерк.
„Copious" идва от латинското copia, което означава „изобилие". Можете да използвате „copious" за нещо количествено, като вашите многобройни почитатели, или за нещо качествено, като обилната благодарност, която изпитвате към своите почитатели. Често ще виждате думата „amounts" (количества) след „copious", тъй като прилагателното често се използва, за да определя измерение на нещо — като обилни количества кафе или обилни количества гел за коса.
/ˈklæmə/ — настойчиво искам/изисквам (на висок глас); шумна врява, глъч
Други форми: clamoring; clamored; clamors
„To clamor" означава да отправиш искане — НА ВИСОК ГЛАС. Обикновено група хора надава такъв вик — например американците може настойчиво да изискват (clamor) всеобхватно здравно осигуряване.
Съществителното „clamor" често се използва конкретно, за да опише шумен протест или вик от страна на група хора, но в по-общ смисъл думата означава всеки силен, груб звук. Можете да опишете воя (clamor) на сирените в нощта или грохота (clamor) на приближаващото метро в тунела.
/məˈtɪkjələsli/ — старателно, прецизно, педантично
Ако чистите къщата си meticulously, отделяте много време и претърсвате всяко кътче и ъгълче, може би дори зад фурната и под изтривалката.
„Meticulous" означава изключително грижлив и обстоятелствен, така че ако правите нещо meticulously, влагате огромно старание да го изпълните безупречно. Човек, който никога не би излязъл от дома си с неизгладена тениска или висящ конец, е човек, който се облича прецизно (meticulously). Ако историкът на вашия град документира всяко събитие — от ражданията до обновените всекидневни, значи той си върши работата педантично (meticulously), може би малко прекалено педантично.
Няма дума, която да отговаря на търсенето. Опитай друга.
Full Amount
Оставате на същото място в текста.
Проверката за ботове е невидима — нищо не се изпраща към трети страни.
