Коледа в България
България е православна християнска страна, която чества Великден по православния календар, затова може да изглежда изненадващо, че Коледа не се отбелязва на 7 януари, православния Коледен ден. Всъщност това е било така до 60-те години на 20 век, когато комунистическото правителство решава Коледа да се чества на 25 декември.
Въпреки разпадането на комунистическото правителство в началото на 90-те, Коледа остава в декември. България не е единствената православна страна, направила тази промяна — Румъния, Гърция и Кипър преминават към 25 декември през 20-те години на миналия век.
Кога е Коледа?
В този ден над два милиарда души (над една трета от населението на света) ще отпразнуват рождението на Христос.
Коледа отбелязва Рождество Христово, което според преданието се е състояло на 25 декември, 1 година преди н.е. На 25 декември в повечето страни по света се пада официален празник. Ако датата се падне в почивен ден, близък делничен ден може да бъде определен за допълнителна почивка.
История на празника
Макар празникът да има здрава основа в историята за раждането на Исус, много от традициите, които свързваме с Коледа, са се развили от предхристиянски вярвания, а с времето традициите са надхвърлили чисто християнското значение и са придобили по-широк светски характер.
Честването на Коледа в края на декември несъмнено е резултат от вече съществуващи празненства по това време, отбелязващи зимното слънцестоене.
Най-известно сред тях е Юул (буквално „пир“) — езически зимен празник, честван първоначално от германските народи. Точната дата на Юул зависи от лунния цикъл, но се пада между края на декември и началото на януари. В някои страни от Северна Европа местната дума за Коледа е по-близка лингвистично до „Юул“, отколкото до „Коледа“, и в някои англоезични страни този термин все още се използва за Коледа. Няколко юулски традиции са познати на съвременното честване на Коледа, като Юулския пън — обичай голям дървен пън да гори в огъня по Коледа — или коледното пеене, което изненадващо е много древна традиция.
По Юлианския календар зимното слънцестоене е било фиксирано на 25 декември, а тази дата е била и денят на популярния римски празник Сатурналии, в чест на Сатурн, бога на земеделието, който по-късно е изместен от Sol Invictus — ден, обединяващ честването на няколко слънчеви божества в един лесен за управление празник.
С разпространението на християнството в Римската империя и отвъд нея въпросът за датата на честване на рождението на Христос се превръща в нещо като проблем, като се предлагат няколко различни дати.
Едва през 350 година, тогавашният епископ на Рим, папа Юлий I, фиксира официалния Коледен ден на 25 декември. За съжаление Юлий I не оставя обяснение как е стигнал до тази дата; по-късно някои учени предполагат, че тя е изчислена като девет месеца след Благовещение (25 март), денят, в който според преданието ангел Гавриил се явил на Мария и ѝ съобщил, че ще роди Божия син. Каквото и да е било основанието, ясно е, че точно както са били избирани ключови езически места за нови църкви, така и датата е била избрана с намерението да превърне Коледа в голям празник, налагайки я върху вече съществуващи езически тържества.
Коледни традиции
Имел
Целувката под клонка имел се смята за традиция, популяризирана във Викторианска Англия. Но дори тази сравнително нова традиция има много по-древни корени — имелът дава плод около времето на зимното слънцестоене, а на него се приписва митична способност да лекува и да увеличава плодовитостта.
В скандинавската митология стрела, направена от имел, убива Балдер, брат на Тор. Фрига, майката на Балдер, го връща към живот, проливайки сълзи, които превръщат червените плодове на имела в бели. Фрига благославя имела и обещава целувка на всеки, който мине под него.
Намек за интегрирането на имела от езическите обреди в коледната традиция е преданието, че растението някога е било дърво, а дървесината му е била използвана за направата на кръста, на който е разпнат Исус. След разпятието растението се смалява и се превръща в познатата днес паразитна лоза.
Коледно пеене
Както бе споменато, традицията на песенното пеене може да бъде проследена до езическите празненства преди появата на Коледа. Всъщност думата „коледна песен“ (carol) произлиза от гръцката дума „choraulein“, означаваща „древен кръгов танц, изпълняван под звуците на флейта“.
Тъй като коледните песни вече са били установен обичай, ранните християни вземат разумното решение да вплетат християнски песни в традицията, вместо да забранят пеенето.
Повечето нови християнски коледни песни са написани на латински, който към Средновековието вече е език, използван единствено от църквата, което намалява популярността на обичая.
Коледните песни обаче получават нов тласък на популярност, когато през 1223 в Италия Свети Франциск Асизки започва своите Рождественски представления, включващи песни, написани на местния народен език.
Традицията на „съвременното“ коледно пеене разцъфтява в Англия. Известна като wassailing, тя е била възможност за селяните да получат толкова нужна благотворителност от своите феодални господари. Това пеене за пари прераства в обичай, в който пътуващи музиканти посещават богати домове и пеят с надеждата да получат пари, храна или подаръци в замяна.
През 1647 настъпва кратко прекъсване, когато пуританите идват на власт след Английската гражданска война. Пуританите, водени от Оливър Кромуел, не одобряват честването на Коледа. Имало е дори глоба до пет шилинга за всеки, заловен да пее коледни песни. Когато крал Чарлз II се завръща на трона през 1660, публичното пеене на коледни песни отново е разрешено.