Ако се замислиш, Кунг Фу Панда беше перфектната трилогия. Антагонистите представляваха Тяло, Ум и Дух. Тай Лунг беше физическа битка. Шен беше умствена, а Кай беше духовна.
В Кунг Фу Панда (2008), Тай Лунг е почти изцяло физическа заплаха. Той е груба сила, елитно умение, чиста бойна доминация. Конфликтът е за това дали По може да се изправи лице в лице в пряк двубой. Тяло срещу тяло — и По побеждава не като става по-силен от Тай Лунг, а като приема себе си физически такъв, какъвто е.
В Кунг Фу Панда 2 (2011), Лорд Шен е различен. Той не е опасен само заради бойните изкуства — той използва стратегия, технология и психологическа война. Истинската битка е вътрешна. По трябва да се изправи срещу миналото си, травмата и идентичността си, за да постигне вътрешен мир. Това е ум срещу ум.
После в Кунг Фу Панда 3 (2016), Кай представлява нещо по-голямо — чи, наследство, духовния свят. Залозите надхвърлят физическото оцеляване и умствената яснота и навлизат в духовното равновесие. По трябва да овладее чи, да се свърже с другите и да разбере какво означава да бъдеш учител и част от нещо по-голямо от себе си. Това е дух срещу дух.
Така в трилогията:
- Филм 1 — Овладяване на тялото
- Филм 2 — Овладяване на ума
- Филм 3 — Овладяване на духа
Дали е умишлено или не, прогресията отразява растежа на По перфектно. Това е една от причините трилогията да се усеща като свързано цяло, а не като повторение.
LP
Съпруг, баща и колекционер на впечатления. Пише за филми, книги, места и празници, защото хубавите неща стават по-истински, когато ги разкажеш. Вярва в простата математика на името на блога: пълно внимание, пълна любов и пълно усилие във всичко, което правиш.
Разговорът е за хора с профил — така всеки на масата има име. Влезте оттук; страницата остава на мястото си, а написаното се пази.