Системата на Престън Ели за пълно освобождаване — през парите, тялото, ума и духа

Пробуждането

Има един момент в „Матрицата“, който се е превърнал в символ на цяла философия на живота. Морфей протяга длан с две хапчета. Синьото — и историята свършва; събуждаш се в леглото си и вярваш в каквото поискаш. Червеното — и оставаш в страната на чудесата, за да видиш докъде стига заешката дупка.

„Червеното хапче“ (The Red Pill) на Престън Ели заема точно тази метафора. То е програма за пробуждане — но не пробуждане към параноя или цинизъм, а към една стара, неудобна истина: че повечето хора живеят в клетка, която не виждат, и че излизането от нея изисква работа, дисциплина и смелост, които малцина са готови да платят.

Какъв е изходът от клетката? Една дума, изписана в центъра на цялата система: свобода. Не свободата като лозунг, а свободата като постижение — извоювана едновременно на четири фронта: финансов, физически, ментален и духовен.

И тук програмата поставя своя философски крайъгълен камък — думите на Албер Камю:

„Единственият начин да се справиш с несвободен свят е да станеш толкова абсолютно свободен, че самото ти съществуване да бъде акт на бунт.“

Това е сърцето на „Червеното хапче“. Свободата не е бягство от света — тя е форма на бунт срещу него. В общество, устроено да те държи зависим, разсеян, уплашен и задлъжнял, да станеш свободен човек е радикален, почти революционен акт. И този бунт, предупреждава програмата веднага, има цена. Както казва Джон Кенеди: „Цената на свободата винаги е висока.“

Тази публикация е опит да се събере цялата система в едно — нейните четири стълба, нейните практики, нейните книги и нейните ежедневни утвърждения — в последователна карта на едно пробуждане. Защото, както става ясно от самото начало, „Червеното хапче“ не е теория за четене. То е път за извървяване.

Картата: Четири стълба и една цел

В сърцето на системата стои проста, но мощна схема. В центъра — истинската свобода (Real Freedom), определена чрез четири условия: здраве, позитивна нагласа, знание и разрешено минало. От този център излизат четири клона — четирите области, в които човек трябва да бъде освободен:

Финансова. Физическа. Ментална/емоционална. Духовна/релационна.

И над всичко това, като полярна звезда, стои една дума: Предназначение (Purpose).

Това е дълбоката архитектура на програмата. Свободата в една област не е достатъчна. Богат, но болен човек не е свободен. Здрав, но духовно празен човек не е свободен. Финансово независим, но емоционално разбит човек не е свободен. Истинската свобода е цялостна — тя изисква едновременно освобождаване на парите, тялото, ума и духа, всичко то насочено към една по-висша цел.

Древногръцкият историк Тукидид е формулирал ядрото на тази идея преди две хилядолетия и половина: „Тайната на щастието е свободата.“ Програмата просто превръща тази максима в система — карта за това как да се постигне свободата практически, в четирите измерения на човешкия живот.

Нека ги разгледаме един по един.

Първи стълб: Финансова свобода

Парите, в тази система, не са цел — те са инструмент за време. И тук програмата прави своето първо разграничение, заимствано от философията на „новите богати“ (концепцията на Тим Ферис от „4-часовата работна седмица“):

„Валутата на новите богати е ВРЕМЕТО, не славата.“

Старото богатство трупа пари, за да впечатлява. Новото богатство трупа пари, за да освобождава време — да купи свободата да живееш както искаш, където искаш, с когото искаш. Затова финансовата стратегия се мисли на три нива: пари сега (cash now), паричен поток (cash flow) и пари за после (cash later).

Пътищата към тях, които програмата очертава, са класически: недвижими имоти (жилищни сгради, складове, офиси, хотели, еднофамилни къщи, дуплекси), бизнеси, инвестиции. Самата програма на Престън Ели е изградена около инвестирането в недвижими имоти — препродажба на едро (wholesaling), което е сред препоръчаните умения.

Но зад тактиката лежи финансова философия, дестилирана в няколко принципа:

Харчи по-малко, отколкото печелиш. Както казва Бенджамин Франклин: „Ако знаеш как да харчиш по-малко, отколкото получаваш, ти имаш философския камък.“ Това е алхимията на богатството — не да печелиш повече, а да овладееш пропастта между приход и разход.

Плащай данъци, но не оставяй бакшиш. Една иронична максима, приписвана на Морган Стенли: „Трябва да плащаш данъци. Но няма закон, който да казва, че трябва да оставиш бакшиш.“ Тоест — бъди умен, използвай законните инструменти, мисли като инвеститор, не като служител.

Освободи се от дребнавостта на бедния ум. И тук програмата прави едно от най-провокативните си твърдения — списък с неща, които не трябва да правиш, защото крадат време и енергия, които струват повече от парите, които спестяват: не режи купони, не пиши оплаквания, не връщай стоки, не се пазари за дреболии, не търси разпродажби, не гледай новините, не се занимавай с политика, не чисти сам, не кося сам моравата. Логиката е остра: всяка минута, прекарана в спестяване на стотинки, е минута, открадната от създаването на богатство. Новият богат купува обратно времето си.

Зад всичко това стои нагласа на изобилие, не на недостиг. Робърт Кийосаки я улавя с шеговития си парадокс: „Имам проблем с твърде многото пари. Не мога да ги преинвестирам достатъчно бързо.“ Това не е алчност — това е психологическа преориентация от страх към възможност.

Книгите за този стълб (от препоръчания списък): „Тайните на милионерския ум“ на Т. Харв Екър; цялата поредица „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки; „Real Estate Riches“ на Долф де Роос; „The E-Myth“ на Майкъл Гербър; „Как да станеш бърз милионер в недвижимите имоти“ на Рон ЛеГранд; „Think Like a Billionaire“ на Скот Андерсън.

Втори стълб: Физическа свобода

Тялото, в тази система, е основата на всичко останало. Без здраве и енергия, никаква финансова или духовна свобода не значи нищо. Четирите цели на този стълб са ясни: здраве, енергия, сила и способност да се защитаваш.

Програмата разделя физическата дисциплина на три области.

Хранене. Философията е алкална и растителна — храна, която захранва, а не отравя. Зелени храни и зелен сок (Green Vibrance, пшеничена трева), много зеленчуци, мултивитамини (Garden of Life), Омега-3, протеин на прах, зелен чай, бадеми, кафяв ориз, мака. Сутрешен протеинов шейк за здравословно начало на деня. Алкализатори за баланс на pH. Принципът „80% от времето“ — дисциплина, но не фанатизъм; ограничаване на алкохола. Една полезна максима срещу изкушението на лошата храна: „Нищо не е толкова вкусно, колкото се чувстваш добре“ — преформулировка на идеята, че удоволствието от храната рядко струва цената си.

Сила и бойна готовност. Тежести, кардио, бойни изкуства. Програмата приема почти архаичен принцип, цитирайки „Popular Mechanics“: „Всеки мъж трябва да знае как да се бие.“ Това не е призив към насилие, а към способност — увереността, която идва от това да можеш да защитиш себе си и близките си. Подходът е постепенен: започни леко, увеличавай натоварването с времето.

Възстановяване. И тук програмата прави едно от най-мъдрите си наблюдения: „Повечето от нас са професионалисти в избраната си област, но аматьори в тренировката и възстановяването.“ Възстановяването е дисциплина, не лукс. То включва: 7-9 часа сън; лягане около 22:00; край на работата към 21:00; никаква работа в неделя (същинска събота за почивка); един месец отпуска. Антистрес практики: горещи вани, масаж, всякаква терапия, медитация и молитва, природна красота. Хиропрактика, акупунктура, телесна работа. Клиниката Майо потвърждава: „Масажите намаляват стреса, повишават ендорфините…“

Зад целия този стълб стои разбирането за циркадния ритъм — че тялото има свой часовник, и че да живееш в съгласие с него (буден денем, заспал нощем, починал в неделя) е основата на трайната енергия. Дисциплината на тялото не е суета — тя е инфраструктурата на свободата.

Трети стълб: Ментална и емоционална свобода

Тук системата навлиза в най-вътрешната територия — ума. Целите: по-малко его, позитивна нагласа, знание, разрешено минало.

Философският анкер е Стивън Кови: „Самоосъзнаването ни дава висшата човешка свобода.“ Способността да наблюдаваш собствения си ум — да видиш „мечтаещото его“ отстрани — е началото на всяка вътрешна свобода. Защото този, който не познава ума си, е роб на него.

Управление на емоциите. Менторът на програмата, Ебен Пейгън, дава предупреждение, което е в сърцето на този стълб: „Емоциите са най-мощните и пристрастяващи химикали в съществуването.“ Емоциите не са врагове, но са сили — и да не ги управляваш означава да бъдеш управляван от тях. Затова програмата препоръчва писане и водене на дневник като инструмент за обработка на емоциите, за затваряне на „отворените цикли“ (closing open loops), за вътрешно подреждане (inner alignment).

Разрешеното минало. Едно от четирите условия за свобода е „разрешено минало“ — защото нерешените рани, неизплаканите загуби, незатворените истории крадат енергия от настоящето. Свободата изисква помирение с миналото, управление на дълбоката болка (soul pain management), освобождаване от това, което те влачи назад.

Бягството от анестезията. И тук програмата прави своето най-остро културно предупреждение. Менторът Ебен Пейгън го формулира така: „Пази се от културата на забавлението и магическото хапче.“ Защото модерният свят предлага безброй упойки — алкохол, наркотици, секс, безкрайно забавление — които приспиват ума, вместо да го освобождават. Това е темата на Йонеско в „Носорог“ и на Екхарт Толе: опасността да живееш несъзнателно, да бъдеш един от „мъртвите“, които, по думите на Йонеско, стават все повече. Менталната свобода изисква да се събудиш от тази анестезия — да избереш съзнателния живот пред удобното вцепенение.

Книгите за този стълб: „48-те закона на властта“ на Робърт Грийн; „Както човек мисли“ (As a Man Thinketh) на Джеймс Алън; „The Power of Full Engagement“; „A Whole New Mind“; „Вътрешната игра на тениса“; и трудовете на Екхарт Толе за присъствието.

Четвърти стълб: Духовна и релационна свобода

Това е стълбът, който държи всички останали — защото без смисъл, без вяра, без любов, дори пълната свобода в другите области остава куха.

В сърцето на този стълб стои вярата. Програмата цитира наблюдение, приписвано на Айнщайн: че когато изследваш живота на най-влиятелните хора, които някога са ходили сред нас, откриваш една обща нишка — те са били единомислено отдадени на нещо по-голямо от себе си, подравнявайки вярата си с него. Вярата, в тази система, не е добавка — тя е двигателят.

Но програмата прави едно важно разграничение, чрез Блез Паскал: „Познаването на Бог е много далеч от любовта към Бог.“ Тоест — не е достатъчно да знаеш за вярата интелектуално; трябва да я живееш, да я обичаш, да я подравниш със сърцето си. Затова духовната дисциплина включва ежедневна практика: четене на Библията (програмата препоръчва да се започне от Евангелието на Йоан и да се чете по една глава от Притчи всеки ден — „за да не бъдеш глупак“).

Любовта към другите е другата половина на този стълб. Програмата го формулира чрез максима, приписвана на Джордж Вашингтон: „Великата ни цел в живота е да помагаме (обичаме) на другите. А ако не можеш да им помогнеш, поне не им вреди.“ Това е етичното ядро на системата — че истинската цел на богатството, здравето и силата не е егоистична, а служеща: да станеш свободен, за да можеш да помагаш на другите.

И тук стълбът обхваща отношенията: семейството, близките, общността. Принципите включват: да „останеш светъл“ (remain light) — да не позволиш на трудностите да те озлобят; да поставяш граници; да позволяваш на децата да изразяват проблемите си; да практикуваш прошка; да култивираш вътрешна яснота. Защото свободният човек не е изолиран остров — той е свързан, любящ, отдаден на хората около себе си.

Парадоксът на „не бъди мил“. Тук програмата въвежда едно от най-противоречивите си послания, което заслужава внимателно тълкуване. От препоръчаните книги — „No More Christian Nice Guy“ на Пол Кофлин и други — идва тезата: „Милите хора не получават пари. Не бъди мил.“ Но това трябва да се разбере правилно. Програмата не призовава към жестокост — напротив, нейното етично ядро е любовта към другите. Това, срещу което тя предупреждава, е слабостта, маскирана като доброта — неспособността да кажеш „не“, да поставиш граница, да защитиш себе си, да бъдеш асертивен. Разликата е между доброта (сила, насочена към добро) и угодничество (страх, маскиран като добродетел). Свободният човек е добър, но не е изтривалка.

(Тук си струва да се отбележи едно напрежение, което самата традиция на размисъл върху „добротата“ повдига: че истинската доброта — тихата, вкоренена, несамосъзнателна доброта — е едно от най-редките и ценни човешки качества, а не слабост. Програмата би се съгласила: тя осъжда не добротата, а нейната подправка — страхливото угодничество. Силният човек избира кога да бъде мек.)

Ежедневните утвърждения: Програмиране на ума

В сърцето на практическата дисциплина стоят ежедневните утвърждения — думи, изричани на глас всеки ден. Престън Ели приписва на тях около 60% от успеха си и ги препоръчва да се повтарят на глас всеки ден в продължение на 90 дни. Те се делят на няколко вида.

Утвърждения на вярата (вкоренени в библейски стихове):

• Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за този, който вярва.
• Ходя с вяра, не с виждане.
• С Бог всичко е възможно.
• Вярата е същността на това, на което се надяваме, доказателството за нещата, които не виждаме.
• Истината ще ме направи свободен.

Утвърждения на енергията и нагласата (изричани с ентусиазъм):

• Днес ще бъде страхотен ден.
• Не съм уморен. Energизиран съм! Energизиран съм!
• Чувствам се на милион долара.
• Чувствам се щастлив, радостен, спокоен и отморен.
• Чувствам се силен, уверен и могъщ.
• Аз съм твърдоглав оптимист.

Утвърждения на идентичността (декларации за това кой си):

• Аз съм боец. Аз съм воин. Аз съм ЗАВЪРШИТЕЛ.
• Винаги завършвам това, което започвам.
• Аз съм преодолител. Аз съм постигащ. Аз съм успех. Аз съм победител.
• Аз съм Божие дете. Прощен съм. Обичан съм.
• Винаги печеля, защото съм победител. Винаги преодолявам, защото съм преодолител.

Утвърждения на растежа:

• Всеки ден, по всякакъв начин, ставам все по-добър и по-добър, по-силен и по-силен, по-мъдър и по-мъдър, по-здрав и по-здрав, по-свободен и по-свободен.
• Животът е добър и само става по-добър.

Логиката зад утвържденията е едновременно психологическа и духовна: че думите, които си казваме всеки ден, оформят това, в което вярваме; че вярата оформя действието; и че действието оформя съдбата. Програмата завършва ритуала с инструкция: погледни се в огледалото, направи си комплимент — и после излез и го осъществи.

Тук е уместно едно трезво уточнение в духа на самата система: утвържденията са инструмент за нагласа и фокус, не магическо заклинание. Менторът Ебен Пейгън сам предупреждава срещу „магическото хапче“. Думите подготвят ума за действие — но именно действието, дисциплината и работата довеждат резултата. Утвърждението без труд е само мечтание; утвърждението, последвано от труд, е сила.

Списъкът за четене: Лидерите са читатели

Цялата система почива на едно убеждение: „Лидерите са читатели“ и „колкото повече учиш, толкова повече печелиш.“ Препоръчаната библиотека на програмата е обширна — десетки книги, които, по думите на Престън Ели, „са ме направили такъв, какъвто съм.“ Ето ядрото ѝ, организирано по теми:

Основата: Библията (с ежедневна глава от Притчи).

Вяра и характер: „Blue Like Jazz“ на Доналд Милър; „Be A Better You“ и „Your Best Life Now“ на Джоел Остийн; „The Treasure Principle“ на Ранди Алкорн; „The Dream Giver“ на Брус Уилкинсън; „The Maker’s Diet“ на Джордан Рубин.

Богатство и бизнес: „Богат татко, беден татко“ (цялата поредица) на Робърт Кийосаки; „Тайните на милионерския ум“ на Т. Харв Екър; „The E-Myth“ на Майкъл Гербър; „Real Estate Riches“ на Долф де Роос; „Think Like a Billionaire“ на Скот Андерсън.

Влияние и продажби: „Влияние“ на Робърт Чалдини; „Как да печелим приятели и да влияем на хората“ на Дейл Карнеги; „Unlimited Selling Power“; „Marketing Outrageously“ на Джон Споелстра; „Winning By Intimidation“.

Ум и постижение: „Силата на позитивното мислене“ на Норман Винсънт Пийл; „Както човек мисли“ на Джеймс Алън; „Ключове към успеха“ на Наполеон Хил; „A Whole New Mind“; „The Power of Full Engagement“; „The Inner Game of Tennis“; „The Seasons of Life“ на Джим Рон.

Власт и психология: „48-те закона на властта“ на Робърт Грийн.

Хумор (защото и чувството за хумор е умение): всичко на Дейв Бари, започвайки с „Money Secrets“; „Comedy Writing Secrets“ на Мелвин Хелицер.

Принципът е прост и амбициозен: прочети тези книги и вероятно ще удвоиш дохода си за година. Знанието е валута. Умът, който постоянно се храни, постоянно расте.

Центърът: Предназначението

Всичко това — парите, тялото, умът, духът — се събира в една дума, изписана в сърцето на картата: Предназначение.

Защото свободата не е самоцел. Да станеш свободен — финансово, физически, ментално, духовно — е безсмислено, ако свободата не служи на нещо по-голямо. Програмата го казва ясно чрез етичното си ядро: целта на цялото това освобождаване е да можеш да помагаш на другите, да имаш „по-голямо въздействие върху човешкия род.“

Това е, което отличава тази система от чистия материализъм или егоистичното самоусъвършенстване. Богатството служи на времето; времето служи на смисъла; смисълът служи на другите. Свободният човек не е този, който е натрупал най-много — а този, който е станал достатъчно свободен, за да живее според най-висшата си цел.

Джеймс Алън улавя цената на този път: „Хората, които не се отдръпват от самоокаянието, никога не могат да се провалят в постигането на това, върху което са устремили сърцата си.“ Свободата изисква жертва — отказ от удобството, от анестезията, от дребнавостта, от страха. Това е „самоокаянието“, за което говори Алън: доброволната дисциплина, която единствена води до целта.

Заключение: Бунтът на свободния човек

Връщаме се към началото — към двете хапчета, към избора, към думите на Камю.

„Червеното хапче“ е, в крайна сметка, покана за един вид бунт. Не бунт срещу обществото с гняв и разрушение, а нещо по-дълбоко и по-трудно: бунтът да станеш свободен в свят, устроен да те държи в клетка. Свободен от дълга и финансовата зависимост. Свободен от слабостта и болестта на пренебрегнатото тяло. Свободен от хаоса на неуправляваните емоции и анестезията на забавлението. Свободен от страха, от угодничеството, от живота без смисъл.

Това е свободата, за която говори Камю — толкова абсолютна, че самото ти съществуване става акт на бунт. Защото в свят на задлъжнели, разсеяни, уплашени и упоени хора, един свободен човек е аномалия, провокация, тих укор. Неговото съществуване казва на всички останали: има друг начин.

Но програмата не лъже за цената. „Цената на свободата винаги е висока“, казва Кенеди. Четирите стълба не се изграждат лесно. Финансовата дисциплина изисква отказ от моменталното удоволствие. Физическата изисква пот и постоянство. Менталната изисква да се събудиш от удобното вцепенение. Духовната изисква вяра, прошка и служене. Това е „самоокаянието“ на Джеймс Алън — доброволната, всекидневна жертва, която единствена води до пробуждането.

И затова системата завършва там, където започва всеки истински път — не с теория, а с действие. Кажи утвържденията. Прочети книгите. Дисциплинирай тялото. Събуди ума. Подравни духа. Намери целта си. И после, по думите на самата програма:

Излез и го осъществи.

Защото червеното хапче не е знание за поглъщане. То е живот за извървяване. И заешката дупка, както обещава Морфей, отива толкова надълбоко, колкото си готов да слезеш.