Зареждане в полет: връзката с онова, което е по-голямо от теб

---

Представи си, че летиш с реактивен самолет и горивото свършва. Над океана няма къде да кацнеш. Единственият изход е да се скачиш с танкер във въздуха и да заредиш в движение.

Операцията изисква огромна прецизност. Ако не се скачиш чисто, оставаш без гориво и падаш в морето. Ако се скачиш рязко, уплътненията се късат и на мястото, където си бил, остава огнено кълбо.

Това е най-точната картина, която познавам, за връзката между всекидневното „аз“ и онзи огромен източник на енергия, който живее под него. Повечето мъже прекарват живота си в единия от двата провала: или летят на празен резервоар, или горят. Тази статия е за третия вариант: да се научиш да зареждаш.

Двата центъра

Повечето психологии приемат, че човекът има един център, и той се нарича „аз“. Егото. Зрялото, стабилно, добре функциониращо „аз“ се смята за връх на развитието и наистина е голямо постижение.

Карл Юнг прави нещо, което някои наричат неговата коперниканска революция. Той казва, че в психиката има не един, а два центъра. Единият е егото. Другият, поне толкова важен, е архетипен център, който той нарича Себе си с главна буква. Голямото себе си. Там има огромна енергия и там са кодовете за по-високите нива на развитието ни.

Човек е постоянно в присъствието на този втори център. Обикновено обаче е по-несъзнателен за него, отколкото съзнателен.

Историкът на религиите Мирча Елиаде забелязва нещо: във всяка култура, във всяко племе хората са проектирали този вътрешен център навън, върху свещени планини, и са предприемали поклонничества до тях. В Китай, в Индия, в Япония, в Андите. Хората са били чувствителни към разпадането на света си, към тревогата и хаоса, към възможността да не им стигнат ресурсите. И са тръгвали към центъра, за да се заредят.

Същото се случва и днес, само че без планина. Когато животът ти се нуждае от обновление, в теб се появява интуиция, че трябва да стигнеш до нещо централно. Това е целият феномен на духовното търсене. Търсиш центъра, за да имаш енергията, която храни смелостта, и прозрението, което е по-дълбоко от онова на егото.

Двете пустини

Какво става, ако не осъзнаваш разликата между енергията на „аз“-а и енергията на големия генератор под него?

Има два начина да живееш в пустиня.

Първият е студената пустиня. Нямаш достатъчно енергия. Не можеш да я намериш. Нещата се сплескват, светът губи обем и ти се депресираш. Трудно откриваш смисъл. Теологът Паул Тилих нарича това състояние профанизация: всичко е изгубило усещането, че е свещено. Това се случва, когато си изолиран от присъствието на енергията в теб.

Вторият е горещият хаос. Изгаряш в архетипната енергия. Прегряваш, превъртаваш, ставаш компулсивен, задвижен, не можеш да спиш, не можеш да се успокоиш. Пристрастяванията, компулсивната сексуалност, работохолизмът живеят тук. Голяма част от онова, което се нарича маниакално-депресивно състояние, е просто формата, която взима тази енергия, когато няма кой да я регулира.

Между двете има континуум. И точно в този момент, докато четеш, ти си в някакво отношение към тази енергия. Тя присъства в теб. Присъства в изобилие. Въпросът не е дали я имаш. Въпросът е колко си наясно с нея и как се отнасяш с нея.

Задачата, казано възможно най-просто: да осъзнаеш, че в теб има енергия, която не е обикновена, и да се научиш да регулираш връзката си с нея. Регулиране е голямата дума на тази статия. Не потискане, не отприщване. Регулиране. Като при самолета.

Четирите лица

Голямото себе си не се явява като едно нещо. Юнг забелязва, че психичната география е четириделна. Цялостта е в това четирите части да бъдат в съзнателно отношение една с друга. Алхимията говори за същото: разграничи четирите елемента, разбери ги и ги върни в творческа синергия.

В мъжката психика тези четири лица могат да бъдат наречени Крал, Воин, Магьосник и Любовник. Нито едно от тях не е самият човек. Човекът не е архетипът. Той има нужда от връзка с архетипа и от способността да разпознава кога един архетип го е завладял и кога е изгубил връзка с друг.

Кралят. Способността да имаш визия. Да намираш центъра и да бъдеш центриран. Да се грижиш по начин, който не е просто за егото ти. В психологията това се нарича генеративност: мъж, който обича и действа отвъд собственото си „аз“. Зрелият Крал е добър образ за наистина консолидирана мъжка личност.

Воинът. Без него мъжът няма адекватни граници. Няма фокус, няма дисциплина. Не знае какво да прави с агресията си и затова тя излиза като ярост или параноя. Трудно заема позиция и трудно влиза в необходимата конфронтация.

Магьосникът. Познавателната ти система. Частта, която може да медитира, да се отдръпне, да получи дистанция от случващото се и да разпознае моделите в живота ти. Хората, които не могат да разпознаят моделите, в които живеят, имат отлична рецепта за пристрастяване: правят едно и също и очакват друг резултат. Без Магьосник нямаш прозрение, не виждаш собствените си претенции и не можеш да се хванеш там, където не си автентичен. В него живее здравият трикстер, който те сваля на земята всеки път, когато се надуеш.

Любовникът. Близостта. Способността да обитаваш тялото си и да го обичаш. Да преживяваш красотата и да осъзнаваш свещеността на това преживяване. Чистата радост от чудото, че съществуваш. Радостта е твое рождено право. Ако не я преживяваш, тази част от теб е прекъсната и сърцето ти е затворено по някакъв начин.

Цялостният мъж, казано образно, може да танцува четирите четвъртини. Свързва се с всяка от тези енергии в дълбочина и ги балансира. Всеки от нас е в някакво отношение към четирите. Въпросът, който си струва да си зададеш сега, е прост: коя от тези енергии е най-силна в теб? И коя ти е най-непозната?

Нито един архетип не работи сам

Познавам изпълнителен директор, който описва работната си седмица така: влиза във Воина и остава там. Фокус, дисциплина, глава надолу, набиване на задачи. Работи. До момента, в който спира да работи. Губи баланс, губи магнетизма си и плаща цената.

Това е най-честата грешка с архетипите: да ги разделяме по време. Имам време за Воина, време за Краля, вечер за Любовника. Всъщност оптималното е обратното: и четирите да са активни във всяка област от живота ти. Директорът, който изгуби Любовника си, губи емпатията и хората му започват да го преживяват като шеф от ада. Директорът, който изгуби Магьосника си, анализира всичко освен собственото си функциониране и не може да приеме критика, която е просто важна обратна връзка.

Има един сигурен признак, че един архетип е взел контрола. Когато влезеш в стая и усетиш, че има две страни, знаеш, че Воинът е завладял пространството. Никой не държи любовта, никой не държи Краля, никой не държи Магьосника. Затова никой не слуша и нищо конструктивно не се случва. Всеки парламент го демонстрира редовно.

Архетип на автопилот винаги прави бели. Противоотровата е ритуален план, чрез който съзнателно призоваваш другите енергии и пренастройваш системата.

Същото важи и в обратната посока. Кралят без Любовник и Магьосник става нарцис. Нарцистичното личностно разстройство е просто човек, чиито кралски вериги са много мощни и нерегулирани. Любовникът без Воин няма граници, а без Магьосник не разбира, че любовта му невинаги помага на другия. В историята познаваме предимно Воини-крале. Артур е имал Мерлин до себе си неслучайно.

Петият елемент

Възможно е човек да развие значителна компетентност и в четирите квадранта и пак да смята, че всичко е за него. „Колко красиво съм балансиран в четирите архетипа, колко сияя.“

Тук идва петият елемент. Тези енергии не принадлежат на никого от нас. Те са, ако щеш, свещени енергии. Позволено ни е да участваме в тях, да ги оставим да захранват развитието ни, но не ги притежаваме. Аз не съм източникът на творчеството си. Не съм източникът на цялата тази красота. Участвам в нея.

Петият елемент е моментът, в който осъзнаеш, че всичките четири идват от един-единствен източник в психиката. Будистите го наричат диамантено тяло. Индуизмът говори за великото първично себе си. Християните говорят за Христос вътре в нас. Имената са различни, преживяването, което описват, е едно и също: блаженството да пребиваваш в присъствието на нещо по-голямо от теб.

Във връзката с този пети елемент не можеш да влезеш неавтентично. Единственият вход е радикалната честност със себе си: имам ли реално, съзнателно общуване с онова, което е по-голямо от мен, или само говоря за него?

Проекцията, или откъде идват най-големите разочарования

Ако големият Друг е вертикалната ос, има и хоризонтална: човекът пред теб. И тук започват проблемите.

Детето вижда родителите си като архетипния Крал и Кралица. Повечето проблеми на младите хора с отделянето от родителите идват оттам: не могат да различат архетипния си копнеж по истинския Крал от тези конкретни човешки същества, които не покриват мярката.

Веднъж на една конференция всеки в залата е помолен да опише най-голямото си разочарование. В почти всички случаи човекът е проектирал архетипен копнеж върху човешко същество и е бил разочарован.

Свети Августин казва, че няма да намериш мир и любов в човешките отношения, докато не консолидираш любовта си към големия Друг, така че да не бъркаш двете. Хората са красиви. В тях има много от Бога. Не е грешно да виждаме красотата им и да имаме високи очаквания. Грешно е да очакваме от тях да бъдат самото нещо. Не са.

Същият механизъм обяснява и „алфа мъжкаря“ в гимназията и в офиса. Ние сме примати и йерархии се образуват. Но мъжът, който не е включил собствените си кралски системи, се подчинява, идеализира по-силния мъж и му предава властта си. Това е основата на психологията на силния мъж навсякъде по света: всички проектират Краля върху диктатора и после се подчиняват на недостойна власт. Алтернативата е гора от крале, в която всеки човек държи суверенитета си по подходящ и справедлив начин.

Практиката: активно въображение

Не стига да знаеш, че си по-силен във Воина, отколкото в Любовника. Трябва да се запиташ какво може да се направи по въпроса.

Практиката, която предлагам, идва от работата на Юнг и се нарича активно въображение. Близка е до визуализационните техники на много духовни традиции. Нарича се активно, защото не е пасивна фантазия. Ти влизаш нарочно в състояние на възприемчивост и водиш диалог.

Ето как се прави, с Краля като пример. Ако знаеш, че ти липсва друг архетип, направи същото с него.

Първо, отпусни се. Дишай бавно и дълбоко. Затвори очи. Мини през тялото от стъпалата нагоре: стегни, задръж, отпусни. Крака, бедра, корем, гърди, ръце. Дай си указание да останеш буден, когато се отпуснеш.

Второ, коридорът. Представи си, че влизаш в коридор, който води до залата на Краля. Гледай детайлите, докато вървиш: текстури, цветове, от коя епоха е, от коя култура. Върви, докато стигнеш до вратата.

Трето, вратата. Спри. Разгледай я. Почукай. Помощник на Краля ще отвори и ще те въведе в залата, където ще имаш аудиенция. Какъв е помощникът? Каква е залата? Отвеждат те до място и ти стоиш до него и чакаш.

Четвърто, Кралят. Той влиза. Гледай го внимателно: култура, раса, епоха. Поздравява те и те кани да седнеш.

Пето, въпросите. Когато си готов, попитай: Къде те преживявам в живота си? Слушай. Ако имаш уточняващ въпрос, задай го. После: Как мога да те внеса по-съзнателно в живота си? Слушай. Ако има още нещо за теб или за живота ти, попитай го сега.

Шесто, благословията. Помоли Краля за благословия за живота ти и за израстването ти. Слушай какво казва. Ако искаш да кажеш още нещо, кажи го.

Седмо, връщането. Благодари му за времето и аудиенцията. Излез през вратата, върни се по коридора по пътя, по който си дошъл, влез в стаята, в която си сега, и отвори очи.

Можеш да го направиш с химикал в ръка, като пишеш диалога с „Аз“ и „К“ пред репликите, както в дневник. Можеш и просто да затвориш очи и да го запишеш после. Опитай и двата начина, докато намериш твоя.

Удивително е колко бързо, когато му дадеш възможност, Кралят отвътре започва да те наставлява. Един мъж, който го прави за първи път, пита Краля как да подпомогне енергията му и получава моментален отговор от две думи: „Довери ми се.“ Разбира, че не е вярвал на тази енергия в себе си и е давал повече време на страховете си, отколкото на нея.

Ако не ти се получи от първия път, това също е информация. Какво точно беше трудно? Това е практика и често трябват няколко опита. Постоянството обикновено се отплаща.

Принципът на началото

Един от най-честите въпроси е: как да остана свързан, когато ежедневието ме разсейва?

Най-важната практика за това е първата минута на деня. Трябва да започнеш деня много, много съзнателно. Трудно е, но е възможно, ако решиш.

В момента, в който дойдеш в съзнание сутрин, преди кафето, преди зъбите, преди краката ти да докоснат пода, поздрави големия Друг. Избери която форма ти е близка: Краля, Буда, Христос, Руми, светлината. Помоли да ти помогне да го помниш през целия ден.

Това се нарича задаване на рамка. Работиш към това да не прекарваш почти никакво време през деня без зададена рамка, че не си сам. Започваш деня с усещането, че си в компанията на архетипите и на голямото себе си и че те са щастливи да работят с теб.

Те искат да играят с теб

Ето най-важното нещо в цялата статия и затова го оставям за края.

Тези енергии са винаги в теб. Никога не си отиват. Ще присъстват и ще действат в теб дори ако си напълно сляп за тях. Ако имаш проблем със сексуална зависимост, може да нямаш никакво усещане за Любовника в себе си, а той в това време живее живота ти вместо теб и те вкарва в бели. Ако си толкова уплашен от тази енергия, че си отрязал съзнанието си от нея, тя не си е тръгнала. Тя е в тялото ти и често създава телесни симптоми, когато умът отказва да я приеме.

Затова въпросът никога не е „имам ли го“. Въпросът е „как се проявява в мен“.

Погледни назад към живота си и виж как тези енергии са присъствали, дори когато не си знаел какво са. Правилният отговор на това е благодарност. Няма човек, в когото те да не са работили.

Целта не е да ти се даде нещо, което нямаш. Целта е да осъзнаеш какво вече имаш. Независимо как си бил оформен от семейството си, независимо какви травми носиш, независимо колко трудно е било развитието ти, тези потенциали са в теб и чакат да бъдат извикани.

Домашното за тази седмица

Първо, честна карта. На лист хартия подреди четирите: Крал, Воин, Магьосник, Любовник. До всеки напиши едно изречение къде се проявява в живота ти и една оценка от 1 до 10 за това колко близък ти е. Не за това колко „добър“ си в него, а за това колко го познаваш.

Второ, една аудиенция. Избери архетипа с най-ниската оценка или онзи, към когото усещаш най-голяма съпротива, и направи активното въображение с него поне три пъти тази седмица. Запиши какво ти е казал. Кажи на партньора си по отчетност колко пъти обещаваш да го направиш и го остави да те попита след седем дни.

Трето, рамката. Седем сутрини подред, преди всичко друго, поздрави онова, което е по-голямо от теб, и го помоли да го помниш през деня.

Четвърто, една стая. Следващия път, когато влезеш в разговор, в който има две страни, забележи го. Попитай се кой от четирите липсва в стаята и дали можеш да го внесеш ти.

Тези енергии, казано с усмивка, искат да играят с теб. Единственото, което ти трябва, е да ги поканиш.