Филип Жаруски – контратенорът с гласа от друго време
От LP май 10, 2026 1 мин четене
- Filiae maestae Jerusalem, RV 638: II. Sileant Zephyri6:31
- L'Ormindo, Act 2: "Che città" (Nerillo)3:23
- Arianna e Teseo: "Mira in cielo" (Alceste)5:53
- Semiramide riconosciuta, Act 2: "Se pietoso il tuo labbro" (Mirteo)7:59
- Giustino, RV 717, Act 1: "Vedrò con mio diletto" (Anastasio)5:13
- Il Xerse, Act 1: "Ombra mai fu" (Xerse)3:19
- Niobe, regina di Tebe, Act 1: "Sfere amiche" (Anfione)4:55
- Gli amori d'Apollo e di Dafne, Act 3: "Misero Apollo" (Apollo)4:21
- Stabat Mater, RV 621: I. "Stabat Mater dolorosa"3:06
- Stabat Mater, RV 621: VII. "Eia Mater"3:32
- Confitebor tibi Domine, P. 66: V. "Sanctum et terribile nomen ejus"3:59
- L'Erismena, Act 2: "Uscitemi dal cor, lacrime amare" (Idraspe)5:47
Има гласове, които сякаш идват от друго време. Жаруски — френски контратенор, роден през 1978 г. близо до Париж — е тъкмо такъв. Започва не с пеене, а с цигулка и пиано; гласът идва късно, към осемнайсетата му година, почти като откритие за самия него. И може би точно затова той пее така, сякаш всеки път преоткрива звука наново.
Жаруски стана едно от лицата на бароковото възраждане — Вивалди, Хендел, забравените арии на кастратите, които той връща към живот с прозрачен, почти безтегловен тон. През 2002 г. основава своя ансамбъл Artaserse, а по-късно и академия за млади музиканти. Но дарбата му не се изчерпва с барока: в албуми като Green той се обръща към френската мелодия и поезията на Верлен, доказвайки, че този глас умее и да шепне, не само да блести.
Това, което остава след слушането, не е виртуозността — а някаква странна нежност. Сякаш музиката е намерила най-краткия път до сърцето и е решила да остане там за малко.
· · ·
LP
Съпруг, баща и колекционер на впечатления. Пише за филми, книги, места и празници, защото хубавите неща стават по-истински, когато ги разкажеш. Вярва в простата математика на името на блога: пълно внимание, пълна любов и пълно усилие във всичко, което правиш.
Разговорът е за хора с профил — така всеки на масата има име. Влезте оттук; страницата остава на мястото си, а написаното се пази.