Има гласове, които сякаш идват от друго време. Жаруски — френски контратенор, роден през 1978 г. близо до Париж — е тъкмо такъв. Започва не с пеене, а с цигулка и пиано; гласът идва късно, към осемнайсетата му година, почти като откритие за самия него. И може би точно затова той пее така, сякаш всеки път преоткрива звука наново.
Жаруски стана едно от лицата на бароковото възраждане — Вивалди, Хендел, забравените арии на кастратите, които той връща към живот с прозрачен, почти безтегловен тон. През 2002 г. основава своя ансамбъл Artaserse, а по-късно и академия за млади музиканти. Но дарбата му не се изчерпва с барока: в албуми като Green той се обръща към френската мелодия и поезията на Верлен, доказвайки, че този глас умее и да шепне, не само да блести.
Това, което остава след слушането, не е виртуозността — а някаква странна нежност. Сякаш музиката е намерила най-краткия път до сърцето и е решила да остане там за малко.
· · ·




Разговорът е за хора с профил — така всеки на масата има име. Влезте оттук; страницата остава на мястото си, а написаното се пази.