Всичко, което обикнахме, на едно място.
Музика, филм, изкуство, семеен живот и книги — събрани в пет стаи. Четете ги в произволен ред; повечето не остаряват.
„Интериор с готвеща жена“: Млякото, което никой няма да си спомни
Есаяс Бурсе, „Интериор с готвеща жена“ (1656), Колекция „Уолъс“, Лондон Пролог: Късно през нощта Огънят е слаб. Стаята…
„Гробът на светулките“: Момчето, което не поиска прошка
Исао Такахата, „Гробът на светулките“ (1988), Студио Гибли Пролог: Първото изречение Филмът започва с червено. Не с огън…
Пропуснатият фактор: Как да огледате всичко, преди да решите
Грешката, която не се усеща като грешка Има един вид грешка, която не се усеща като грешка. Решението…
„Властелинът на пръстените“: Тежестта, която само малките могат да носят
Единственото, което трябва да решим, е какво да правим с времето, което ни е дадено.
Оръдието и мишената: За какво мисля и какво искам да постигна
Два въпроса, които почти никога не си задаваме Голяма част от мисленето ни започва без начало. Сядаме на…
Даяна Крал: Рънбук към кралицата на тихия джаз
Пътеводител през творчеството на най-успешната джаз вокалистка на нашето време — откъде да започнете, накъде да продължите и…
„2001: Космическа одисея“: Кост, която стана кораб
Стенли Кубрик, „2001: Космическа одисея“ (1968) Пролог: Четири милиона години в един монтажен склад Има един-единствен монтажен преход…
„Бьорнстад“: Градчето, което трябваше да избере между отбора и истината
И има едно нещо, което трябва да знаеш: желанието винаги побеждава късмета.
„Животът е прекрасен“: Лъжа, която спасява
Роберто Бенини, „Животът е прекрасен“ (La vita è bella, 1997) Пролог: Танкът Едно петгодишно момче се крие в…
„Шахнаме“: Книгата, която възкреси един народ
Който оставя подире си добро име, няма защо да тъжи, че трябва да си отиде.