Оръдието и мишената: За какво мисля и какво искам да постигна

Два въпроса, които почти никога не си задаваме

Голяма част от мисленето ни започва без начало. Сядаме на масата, отваряме темата (ваканцията, новото училище, покупката, кавгата от вчера) и тръгваме нанякъде. След половин час сме говорили много, разбрали сме се за малко и не можем да кажем какво всъщност сме искали да постигнем. Не защото мисленето е било лошо, а защото не е имало мишена.

Има два въпроса, които оправят това още в началото. „За какво мисля?“ и „Какво искам да постигна?“ Първият е за фокуса, вторият за намерението, а събрани заедно дават най-полезния въпрос в цялото мислене: за какво мисля и защо?

Инструментът, който ги държи заедно, се нарича A.G.O., от английските думи Aims, Goals, Objectives: цели, задачи, намерения. Между тези думи могат да се правят фини разлики, но тук нарочно няма да ги правим. Предназначение, намерение, задача, мишена, цел: всички те изразяват желаната крайна точка на мисленето. Затова всички се побират в един въпрос: „Какво искам да имам накрая на това парче мислене?“ А начинът, по който определяме тази крайна точка, променя мисленето повече, отколкото изглежда.

Картата и сградата

Първата стъпка е да определите общия фокус: областта, в която ще мислите. Това е като да поискате карта на определен район. Мебелният дизайнер мисли за „маса“. Ресторантьорът мисли за обслужването в заведението си. Политикът мисли за обществената реакция на едно повишение на данъците. Романистът мисли за следващия си роман. Лекарката мисли за пациента си. Икономистът мисли за лихвите.

Обикновено оставаме там. Лутаме се из общата област и чакаме да се появи някаква конкретна линия, за да я последваме. Това е нормалният начин, по който мисленето се случва, и той работи, когато има време и късмет. По-добрият начин е съзнателно да преминете от общото към конкретното, както първо гледаме общата форма на една сграда, а после отделните ѝ особености.

Общ фокус	Конкретен въпрос в дадения момент
Масата (мебелен дизайнер)	Разположението на краката
Обслужването (ресторантьор)	Обноските на сервитьорите
Реакцията на повишението на данъците (политик)	Как медиите ще го отразят
Следващият роман (романист)	Началото на романа
Пациентът (лекарка)	Резултатът от определено изследване
Лихвените проценти (икономист)	Ефектът върху цената на облигациите

Предимството да сте наясно с конкретния фокус във всеки момент е, че вниманието може да бъде задържано там. Две изречения вършат работата. Към група: „В този момент за какво мислим?“, напомняне да се определи фокусът и при нужда да се върне към него. Към себе си: „За какво мисля в този момент?“, напомняне да се съсредоточите пряко върху една област, вместо да се лутате из общата с надеждата да изникне нещо полезно.

Колко много конкретни фокуса се крият в най-простата обща област, се вижда на дребно. Пишете писмо, с което благодарите на приятел за книга, получена за Коледа. Върху какво ще се съсредоточите? Върху сюжета и удоволствието от текста. Върху рядкостта или колекционерската стойност. Върху самата книга като предмет: корицата, подвързията, илюстрациите. Върху изненадата. Върху щедростта на дарителя. Върху това, че сте разпознали в главния герой себе си. Върху уместността на подаръка спрямо интересите ви. Върху идеалния момент, коледната ваканция, за да я прочетете. Едно писмо, поне десет различни писма. Кое от тях ще напишете, зависи от това дали сте си задали въпроса.

Оръдието и мишената

Втората стъпка са нивата. Намеренията имат три основни етажа, които понякога се наричат посока, стратегия и тактика.

Ниво	Друго име	Какво съдържа	Пример
Широко намерение	Посока	Общата цел, в която се побират всички останали	Едно предприятие: да оцелее, да реализира печалба, да държи акционерите доволни, да допринася за обществото
Поднамерения	Стратегия	Конкретните мишени в рамките на широката област	Да намалим наполовина разходите на едно производство до края на годината
Намерения от момент в момент	Тактика	Онова, което искате да постигнете точно сега, в тази среща, в тази стъпка	Да разберем защо доставчикът отказва отстъпка

Образът, който държи трите нива заедно, е артилерийски. Ако артилеристът насочи оръдието си в общата посока на противника, може и да нанесе някакви щети, но стрелбата му ще е много по-ефективна, ако си избере конкретна мишена. Широкото намерение е посоката. Мисленето се насочва към конкретните мишени в рамките на тази посока. А изборът на такива мишени може сам по себе си да бъде цел на отделно мислене: „Онова, с което искам да завърша, са няколко конкретни намерения в тази обща област.“

Най-ясният пример е и най-домашният. Хванала ви е снежна буря и колата ви е заседнала на второстепенен път.

Ниво	Намерения
Широко намерение	Да останете в безопасност
Поднамерения	Да освободите колата. Да намерите помощ. Да се пазите топло
От момент в момент	Да останете спокойни и да мислите последователно. Да не оставите двигателя да загасне. Да подложите клони под гумите за сцепление. Да се обадите за помощ. Да внимавате да не ви удари друга кола. Да привлечете внимание с фарове и клаксон. Да не се намокрите

Забележете колко различно се държи човек, който има трите етажа наум, от човек, който има само широкото намерение „да се измъкна“ и се хвърля към първото, което му хрумне. Широкото намерение без по-конкретни е посока без мишена: може да го носите цял живот и никога да не направите нищо по въпроса. Жена, която се мести в нов град заради работата си и иска да си създаде приятели, може да носи това желание години наред. За да стане ефективно, то трябва да се разбие на по-конкретни намерения: да се запише в клуб по планински туризъм или в школа по танци, да влезе в социалния клуб на фирмата, да стане доброволец, да си вземе куче и да се запознава с другите стопани в парка. Всяко от тях е мишена. Желанието беше само посока.

Веригата

Третото нещо, което си струва да знаете за намеренията, е, че те рядко стоят сами. Обикновено има верига от по-малки намерения, всяко от които следва от предишното, и умението е да знаете на кое звено сте.

Помислете за продавача на животозастраховки. Намерението му е да продаде застраховка; това е съвсем ясно. Но ако при първия контакт има наум само това, едва ли ще успее. При първия разговор единственото му намерение може да бъде да си уговори посещение. При посещението намерението може да е да се утвърди като честен и отговорен човек. После да установи нуждите и подбудите на клиента. Едва след това идва самата продажба. Рекламната агенция получава пари, за да рекламира продуктите на клиентите си, но ако това беше единственото ѝ намерение, скоро би фалирала: едно от намеренията ѝ е да бъде забелязана от други потенциални клиенти и да си създаде име.

Същата верига се вижда във всяко семейно начинание. Искате да организирате разпродажба на употребявани вещи, за да съберете пари за покрива на местния младежки клуб. Широкото намерение е ясно. Подцелите са дълга редица: да намерите помощници сред членовете на клуба и семействата им; да изберете дата, на която хората са свободни; да изберете място и да имате резервен план за дъжд; да сметнете каква сума е нужна за строителя; да осигурите разрешителни, ако трябва; да разгласите датата; да съберете и съхраните вещите; да ги превозите, оцените и етикетирате; да имате начални пари в брой и каса; да решите какво става с непродаденото. Всяка от тях е отделно парче мислене със свой край. Който се опита да мисли всичките наведнъж, обикновено не мисли нито едно.

Полезно е и да различавате две неща, които лесно се смесват: подцелите, които са средство за постигане на нещо друго, и множествените намерения, които са цели сами по себе си. Един млад политик може да иска да подобри уменията си за публично говорене, да разшири мрежата си от контакти, да си осигури спонсорство, да бъде свързван с успешни проекти: всичко това са средства. Да спечели приятели, поддръжници и гласове, да се издигне в партията: това са целите, заради които средствата съществуват. Когато средството започне да се държи като цел (когато мрежата от контакти стане по-важна от онова, за което е била нужна), веригата се е скъсала, и обикновено човекът е последният, който го забелязва.

Оттук идва и последователността на самото мислене. Първата задача може да бъде да определите намерението. Следващата: да намерите начини да го постигнете. Следващата: да изберете между тези начини. Следващата: да измислите как избраният начин да се приложи. Четири различни парчета мислене, всяко със свое „какво искам да имам накрая“. Мишената може да е и във външния свят (да прецените височината на една сграда), и вътре в самото мислене (да намерите алтернативни начини за преценяване на височината). Второто понякога се нарича метапознание, мислене за мисленето, и е точно толкова законна мишена, колкото и първото.

Скритият дневен ред

Двата въпроса, „какво се опитваме да постигнем в този момент?“ и „какво се опитваме да постигнем като цяло?“, са мощни и сами по себе си. Особено полезни стават на срещи, където няколко израза вършат чудеса: „Нека направим A.G.O. на този етап.“ „Какво е вашето A.G.O.?“ „Какво според вас е неговото A.G.O.?“ „Бихте ли изяснили A.G.O. на това предложение?“ Изразът е достатъчно неутрален, за да не звучи като обвинение, и достатъчно точен, за да не може да се избегне.

Защото на повечето срещи, служебни и семейни, има и дневен ред, който не е записан. „Скрит дневен ред“ е изразът за онова, което се случва на срещата, но не фигурира в списъка с точки. Намерението на един участник може да е да се покаже. Намерението на друг може да е да заобиколи шефа. Понякога тези скрити намерения са известни на самия човек. Понякога не са, и това е по-интересният случай.

В една и съща ситуация различните хора имат различни намерения, и това е нормално. Изобретател е разработил четка за зъби, която чисти със звук, и търси пари, за да я пусне на пазара. Какво е неговото A.G.O.? Може да иска да продаде замисъла, технологията и правата наведнъж, за бърза печалба. Може да иска да запази патента и да лицензира производството, за постоянен приход. Може да иска да отхапе дял от съществуващия пазар на четки и пасти, или пък да превърне производителите им в партньори. Може да иска четка, която работи без вода, за места, където водата е малко или мръсна. Четири различни A.G.O. за един и същ предмет, и четири различни разговора с инвеститора. Който отива на разговора, без да е избрал, ще води и четирите наведнъж, и няма да спечели нито един.

Същото важи за покупката на компютър за детето. Преди да отворите първия сайт, направете A.G.O. Подходяща цена. Достатъчно бърз за програмите, които ще ползва. Надежден. Преносим или не. Голям екран или не. Здрава клавиатура, защото ще бъде изпускана. Поддръжка и гаранция. Позната марка или не. Сравнете списъка си с този на детето и ще откриете, че в една и съща покупка има поне две различни намерения, и че „изглежда впечатляващо на бюрото“ се води само в единия от тях под „важно“.

Какво да се помни

Правило	Какво означава на практика
Ясните намерения се постигат по-лесно	Половината от трудността на една задача е, че не сме казали какво искаме накрая
В една и съща ситуация различните хора имат различни намерения	Преди да спорите с някого, попитайте какво иска да постигне; често спорът е между две мишени, а не между двама души
Към крайното намерение води верига от по-малки	Знайте на кое звено сте и мислете само за него
Намеренията трябва да са достатъчно близки, реални и възможни	Иначе никой не се опитва наистина да ги достигне; „да се измъкна от снега“ не е план, „да подложа клони под гумите“ е
Може да има много намерения, но някои са по-важни от други	Изборът кое е важното също е парче мислене, със свой край

Домашното

Следващия път, когато семейството седне да решава нещо (къде на море, дали да вземете куче, коя школа за детето), не започвайте с решението. Дайте на всеки лист и една минута, за да напише отговора на един-единствен въпрос: какво искам да имам накрая на този разговор? После прочетете листовете на глас. Почти винаги се оказва, че на масата има три или четири различни мишени, а не една, и че досегашният спор е бил стрелба в обща посока.

После изберете една мишена и я разбийте на три етажа: широко намерение, две-три подцели и какво правим точно сега, в следващите десет минути. Ще откриете, че разговорът, който преди е отнемал цяла вечер, свършва преди десерта. Не защото сте мислили по-малко. А защото сте знаели за какво.

Първо мишената. После изстрелът.