Robert Longo

Има художници, които рисуват света. И художници, които рисуват момента, в който светът ти се изплъзва. Робърт Лонго е от вторите.

Роден е в Бруклин през 1953-та, израства на Лонг Айлънд, захранван с комикси, телевизия и поп култура. През 1972-ра получава стипендия да учи реставрация във Флоренция — да пази старо изкуство. Там разбира нещо просто и необратимо: не иска да пази. Иска да прави. Връща се, записва се в Бъфало, дипломира се, основава галерийното пространство Hallwalls и се сприятелява с една студентка на име Синди Шърман. През 1977-ма се мести в Ню Йорк, точно навреме за No Wave сцената.

После идва серията, която го прави име.

Men in the Cities. Мъже и жени в безупречни костюми, заснети не в покой, а в гърч. Тела, извити под невъзможни ъгли — сякаш танцуват, сякаш падат, сякаш ги застрелват. Лонго ги рисува с въглен, в монохром, в мащаб, който те притиска към стената. Никой не знае какво точно се случва с тези фигури. И точно това е въпросът.

Любопитното е, че Лонго учи скулптура, не рисуване. И го личи. „Винаги мисля за рисуването като за скулптурен процес“, казва той — изрязва образа от хартията, вместо да го нанася върху нея. Въгленът в ръцете му се държи като глина.

Естетиката е безмилостно елегантна и точно затова е толкова неудобна. Лъскавата фасада. Хаосът отдолу. Контролът, който се разпада в реално време. Не е случайно, че режисьорите на American Psycho окачват негова творба в апартамента на Патрик Бейтман — по-добра визуална метафора за корпоративния ужас под костюма трудно се намира.

По-късно Лонго рисува акули, тигри, оръжия, черни знамена — все същата игра между съблазън и заплаха, между образа и това, което образът крие.

Днес работи между Ню Йорк и Ийст Хамптън. Творбите му висят в музеи и в умовете на хора, които дори не помнят откъде ги знаят.

Защото това правят добрите образи. Не ги гледаш. Те те преследват.

Reference: https://www.robertlongo.com/index.html