„Conjure One“: къде да започнете с проекта на Ръс Фулбър

Ръс Фулбър, канадски проект от 1997 г. насам, Nettwerk, Armada, Black Hole

Какво всъщност е това

Представете си къща, чиито стени са построени от един човек, а в стаите се сменят гости. Продуцентът слага басовата линия, пианото и дългите синтезаторни повърхности, а после кани певица. Тя пее една песен и си тръгва. Така работи Conjure One от самото начало.

Фулбър е роден във Ванкувър през 1970 г. и е познат преди всичко като член на Front Line Assembly и Delerium заедно с Бил Либ. С Delerium печели два пъти награда „Джуно“ за най-добър денс запис, през 1998 и 2000 г. Conjure One е неговата по-мека стая. В началото проектът е описан като „етничен амбиънт“, вдъхновен от Амстердам и пътувания из Източното Средиземноморие. Затова първите записи пазят ориенталски мотиви, а по-късните постепенно ги заменят с транс и брейкбийт.

Тук е и основният аналитичен въпрос към цялата дискография: къде свършва Фулбър и къде започва гостът? Отговорът се променя от албум на албум и затова фазите по-долу са по-полезни от хронологичния списък.

Четири фази

Фаза	Албум и година	Лейбъл	Звук	Основни гласове
Първа: етнически амбиънт	„Conjure One“ (2002)	Nettwerk	Бавен поп, ориенталски мотиви, много близо до Delerium	По, Хемда, Мари-Клер Дубалдо, Шинейд О’Конър, Джеф Мартин
Първа, продължение	„Extraordinary Ways“ (2005)	Nettwerk	По-гладък и по-кинематографичен	Тиф Лейси, По, Хемда, Джоана Стивънс; Фулбър пее сам в една песен
Втора: тъмният завой	„Exilarch“ (2010)	Nettwerk	По-тежък бас, китарни проблясъци, повече ръб	Джарен, Лия Ранди, Азам Али, Фрий Домингес
Трета: към транса	„Holoscenic“ (2015)	Armada	Най-достъпният: пиано, струни, чил-аут с транс пулс	Лий Неш, Кристиан Бърнс, Аруна, Кристи Търск, Мими Пейдж
Четвърта: брейкбийт и сянка	„Innovation Zero“ (2022)	Black Hole	Бавен, мрачен, с по-остри ритми	Джарен, Джеза, Лия Ранди

Данните за гостите на първите два албума са от английската Уикипедия, а за останалите от списъците с песни на албумите. Преди дебюта има и промо издание „Redemption“ от 2001 г. с Хемда.

Какво да слушате

Песен	Албум	Глас	Защо
„Tears from the Moon“	„Conjure One“	Шинейд О’Конър	Най-известната. Гласът носи тежестта, а продукцията се отдръпва
„Sleep“	„Conjure One“	Мари-Клер Дубалдо	Стига до 42-ро място във Великобритания. През 2007 г. германската певица Сандра я прави кавър
„Center of the Sun“	„Conjure One“	По	Първата среща на проекта с мелодия, която остава в главата
„Extraordinary Way“	„Extraordinary Ways“	По	Най-чистата проява на ранния рецепт
„Nargis“	„Exilarch“	Азам Али	Връзката с корените: персийски глас в електронна рамка
„Like Ice“	„Exilarch“	Джарен	Тук проектът за пръв път звучи като рок-електроника
„I Dream in Colour“	„Exilarch“	Лия Ранди	Според рецензент в Sputnikmusic е най-доброто, което проектът е направил до този момент
„Under the Gun“	„Holoscenic“	Лий Неш	Балада със струни, лесният вход в Armada периода
„Still Holding On“	„Holoscenic“	Аруна	Най-силният момент на трансовата фаза
„Ghost“	„Holoscenic“	Кристи Търск	Търск е гласът на Delerium и Front Line Assembly, така че това е домашна среща
„Animals“	„Innovation Zero“	Джарен	Брейкбийт, който не бърза за никъде
„Wolves at the Door“	„Innovation Zero“	Джеза	Най-мрачната песен на проекта

Три маршрута

Ако слушате за пръв път и имате четиридесет минути, пуснете „Tears from the Moon“, „Center of the Sun“, „Like Ice“, „Still Holding On“ и „Animals“, точно в този ред. Така минавате през четирите фази и чувате как се променя стаята, докато гласовете остават женски и близки.

Ако идвате от Delerium, започнете с дебютния албум и продължете с „Extraordinary Ways“. Двата са най-близки до онова, което вече обичате. Когато почувствате, че рецептата се повтаря, преминете към „Nargis“ и „I Dream in Colour“. Там проектът излиза от сянката на по-известния си роднина.

Ако търсите музика за нощно шофиране, започнете от „Holoscenic“ и завършете с „Innovation Zero“. Първият е светъл и струнен, вторият е тъмен и бавен. Албумът от 2015 г. стига до 14-о място в класацията на Billboard за денс и електронни албуми. Има и ремикс издание на „Still Holding On“ от 2017 г. за онези, които искат повече ритъм.

Честните усложнения

Първото е въпросът за идентичността. Проектът дълго е разглеждан като приятен, но заместим вариант на Delerium. Рецензентът на Sputnikmusic казва открито, че причината за съществуването на Conjure One му е била загадка чак до „Exilarch“. Това е справедливо, защото дебютът и вторият албум стоят много близо до по-известния си роднина. Най-добрата защита е, че „Exilarch“ наистина променя посоката, а ранните албуми имат собствен чар въпреки родството. Според мен критикът е прав за 2002 до 2005, но не и за следващите албуми.

Второто е ролята на гостите. Рецензент в Exclaim смята, че четири различни вокалистки на „Extraordinary Ways“ са прекалено много и че един глас би бил достатъчен. Тук упрекът е по-силен. Когато всяка песен има нов глас, албумът губи единен характер и започва да прилича на сборна компилация с общ продуцент. Защитата е, че именно в това е замисълът, но при „Extraordinary Ways“ замисълът се удавя в количеството.

Третото е ритъмът на издаване. Между албумите има пет, пет и седем години. Това е достатъчно, за да остане проектът без публика между два цикъла и да започва всеки път отначало. Против този упрек няма сериозна защита, освен че Фулбър работи паралелно по Front Line Assembly, Delerium и собствени албуми.

Четвъртото е смяната на лейбъла. Преходът към Armada е логичен, но звукът на „Holoscenic“ клони към по-гладък и по-безопасен транс. Рецензентите го наричат най-достъпния албум на проекта, което е комплимент и упрек едновременно. Тук силата и слабостта са едно и също нещо: по-широка публика срещу по-малко тайнственост.

И една практическа забележка: албумът „Reasons to Disturb“ е приписван на Conjure One, но Фулбър отрича да е участвал в продукцията му. Ако го намерите, пропуснете го.

Къде е проектът сега

Намерих пет студийни албума, последният от юни 2022 г. Не открих обявен шести. Междувременно Фулбър издава под собственото си име и на 5 септември 2025 г. излиза „Memory Impulse Autonomy“ на Artoffact Records. Това е по-тъмна и по-индустриална музика, така че ако Conjure One ви е хванал с гласовете, там гласовете са по-малко, а пулсът е по-твърд.

Остава простата картина: една къща, много гости и един домакин, който не се показва. Влезте през „Tears from the Moon“ и излезте през „Wolves at the Door“.