„Hooverphonic“: палтото, което сменя рамене

Алекс Калие и Раймонд Хеертс, Белгия, от 1995 г.

Една стая, много певици

Ако слушате албумите подред, ще чуете нещо необичайно: един и същ почерк, но шест различни гърла. Групата има един от най-разпознаваемите вокални звуци в европейската поп музика, а пее с него не един човек, а поредица от жени. Алекс Калие пише и продуцира, Раймонд Хеертс държи китарата, а гласът е палто, което от време на време сменя раменете си.

Групата се оформя през октомври 1995 г. в Синт-Никлас, Белгия. Първоначално се казва Hoover и чак през 1997 г. добавя „phonic“ заради съвпадения с други състави. Основателите са Калие, Хеертс и Франк Дюшен, който е на клавишите и напуска след втория албум. Двамата Калие и Хеертс остават ядрото от първия ден.

Затова разделям пътеката по певици, а не по албуми. Всеки глас променя стаята.

Пет периода

Период	Глас	Албуми	Звук
1996 до 1998	Лийзе Садониус, после Гейке Арнарт	„A New Stereophonic Sound Spectacular“, „Blue Wonder Power Milk“	Трип-хоп: бийтове, семпли, струни, студен блясък
2000 до 2007	Гейке Арнарт	„The Magnificent Tree“, „Hooverphonic Presents Jackie Cane“, „No More Sweet Music“, „The President of the LSD Golf Club“	Най-известният период: драматична поп музика с оркестър и кинематографична сянка
2010 до 2018	Ноеми Волфс, после гостуващи гласове, после Лука Кройсбергс	„The Night Before“, „Reflection“, „In Wonderland“, „Looking for Stars“	По-гладък, по-светъл, понякога по-близо до чист европоп
2020 до 2025	Гейке Арнарт	„Hidden Stories“, „Fake Is the New Dope“	Връщане към познатия глас и към Евровизия
От 2026	Ноеми Волфс	Юбилейно турне, още без нов албум	Оркестрова версия на каталога

Двата албума от първия период са били с различни лейбъли. Дебютът излиза през юли 1996 г. на Columbia и е записан под името Hoover, а втория носи етикет Epic. Източниците се разминават дали дебютът е от 1996 или 1997, защото първият му сингъл излиза преди албума и пътува по света заедно с филм.

Гласовете през годините са: Лийзе Садониус (1996 до 1997), Кьоко Баертсон (три месеца през 1997), Гейке Арнарт (1997 до 2008 и 2020 до 2025), Ноеми Волфс (2010 до 2015) и Лука Кройсбергс (2018 до 2020). Към тях се добавя и Естер Лийберт, певицата от самото начало, която напуска преди договора със Sony.

Какво да слушате

Песен	Албум или време	Защо
„2Wicky“	Дебют, 1996	Влиза в саундтрака на филма „Открадната красота“ на Бернардо Бертолучи и прави групата известна извън Белгия
„Eden“	„Blue Wonder Power Milk“	Първият гласът на Гейке с пълна сила, със струни и бавно кипене
„Mad About You“	„The Magnificent Tree“	Визитната картичка на групата. Албумът е два пъти платинен в Белгия
„Out of Sight“	„The Magnificent Tree“	Струнна, по-тъжна сестра на „Mad About You“
„Sometimes“	„Jackie Cane“	Най-доброто от концептуалния албум, който може да се слуша и сам
„Expedition Impossible“	„The President of the LSD Golf Club“	Психеделична, по-странна страна на групата. Първо е представена на концерт в Москва през 2007 г.
„The Night Before“	„The Night Before“ (2010)	Дебютът на Ноеми. Заглавната песен стига до трето място в Белгия
„Release Me“	2020	Песента, с която групата трябваше да отиде на Евровизия
„The Wrong Place“	2021	Песента, с която наистина отива

Три маршрута

Ако слушате за пръв път и имате четиридесет минути, пуснете „2Wicky“, „Eden“, „Mad About You“, „Out of Sight“, „Sometimes“, „The Night Before“ и „The Wrong Place“. Така минавате през трите гласа, които тежат най-много, и чувате как се променя стаята около тях.

Ако идвате от трип-хопа (Massive Attack, Portishead, Morcheeba), започнете с дебюта и „Blue Wonder Power Milk“. Там има бийт, студ и струни. Оттам скочете направо към „Jackie Cane“, най-театралния албум на групата. Историята му е за измислена певица, която бяга от славата и се връща у дома, където сестра ѝ ги убива и двете с отровна вечеря. Албумът печели две награди ZAMU през 2002 г. и става платинен в Белгия.

Ако предпочитате оркестър, слушайте „Sit Down and Listen to Hooverphonic“ от 2003 г., записан с оркестър, но без публика, и „With Orchestra Live“ от 2012 г., който стига до първо място в Белгия. През 2025 г. излиза и „The Magnificent Tree: Live With Strings“. Тези три записа показват, че мелодиите издържат без бийтовете.

Честните усложнения

Първото е въпросът за идентичността. Ако в една група има шест певици, чий е звукът? За много слушатели отговорът е Гейке Арнарт и всичко след 2008 г. е сравнение с нея. Защитата е, че Калие пише и продуцира, така че почеркът е негов, а гласовете са гости с различна дължина на престоя. Но тази защита се разклаща, когато самата Арнарт напуска за втори път. През декември 2025 г. групата и тя съобщават, че „артистичните им визии са се разделили“, а турнето за 2026 г. остава в сила. Според мен критикът е прав: гласът не е украса, а част от материала.

Второто е дрейфът към по-лесното. Рецензентът на Slant пише, че „The Magnificent Tree“ се отдалечава от ефирния, плътен звук на предишните албуми към по-масов поп-рок и е закачлив, но в крайна сметка забравим. Агрегаторът Metacritic дава на албума 57 от 100 по четири рецензии. По-късно „In Wonderland“ е описан като европоп. Защитата е в числата: именно този по-мек обрат дава на групата двойна платина. Но числата не са аргумент за вкус. Тук критиците са наполовина прави: албумът има слаби места, но „Mad About You“ и „Out of Sight“ не са забравими.

Третото е тежестта на концепцията. „Jackie Cane“ е цялостен театър с трагична фабула и не всеки иска да слуша осем песни за едно измислено падение. Защитата е, че песните стоят и сами, особено „Sometimes“. Аз мисля, че защитата е по-силната, но албумът все пак изисква търпение.

Четвъртото е практическо. Групата има над дузина албума, а датите и лейбълите в различните каталози се разминават. Колекционерът трябва да проверява издание по издание, особено при двойните и юбилейните.

Къде е групата сега

Гейке Арнарт си отива за втори път, а Ноеми Волфс се връща. Юбилейното турне за 30 години включва оркестров театрален спектакъл, а в Гент на 22 март 2027 г. с Ноеми отново на предната линия. Нов албум не намерих обявен. Последният е „Fake Is the New Dope“ от 2024 г., който стига до четвърто място в белгийската класация.

Остава простата картина: един композитор, една китара и палто, което досега е стояло добре на всяко рамо. Започнете с „Mad About You“ и оставете останалото да дойде само.

S