Nightmares on Wax „Mind Elevation“ – албум от 2002

Nightmares on Wax и албумът, в който Джордж Евелин потърси душата (2002)

Има албуми, чието заглавие е обещание. „Mind Elevation“ — издигане на съзнанието — казва точно какво възнамерява да направи: да те повдигне нежно над тежестта на деня. Издаден през 2002 от легендарния лейбъл Warp Records, това е един от най-топлите и най-спорните албуми в дългата кариера на Джордж Евелин, известен още като DJ E.A.S.E. — най-дълголетния артист в каталога на Warp и един от бащите на онова, което светът нарече чил-аут.

Nightmares on Wax е псевдонимът на Евелин, диджей и продуцент от Лийдс, който повече от три десетилетия извайва свой собствен звук: топло, замъглено, окъпано в слънце даунтемпо, вкоренено в дъб регето, хип-хопа и соула. От класиките „Smokers Delight“ (1995) и „Carboot Soul“ (1999) той се превърна в майстор на „музиката за дивана“ — саундтракът на замечтани следобеди, вдъхновил цяло поколение артисти като Air и Zero 7.

Но „Mind Elevation“, първият му студиен албум от три години, е нещо различно — своеобразен завой. Ако по-ранните му творби бяха изградени главно от семпли и инструментален хип-хоп, тук Евелин прегръща по-песенен, по-вокален, по-нео-соул подход. Има повече гласове, отколкото в който и да е негов предишен албум, ясно доловим реге привкус и далеч по-осезаема жива инструментация. Майсторът на семпъла отстъпва част от контрола на певци и живи инструменти, създавайки пространство, в което всеки звук диша.

Тринайсетте песни се движат като бавна река — понякога инструментални и ефирни, понякога стоплени от глас. Албумът се отваря с ефирния „Mind Eye“, минава през нетрадиционния дъб на „Say-Say“ и достига един от върховете си в „Thinking of Omara“ — чисто даунтемпо блаженство с бонго ритми и соулфул напяване, чието заглавие е нежен поклон към Омара Портуондо от Buena Vista Social Club. „Date With Destiny“ носи истинска песенна структура и емоция, а „Bleu My Mind“ — може би съвършената миниатюра на албума — преоблича старата оркестрова балада „Love Is Blue“ в дъб бас и меланхолия, улавяйки онова синьо настроение, което някак утешава.

Струва си да се знае, че „Mind Elevation“ е разделящ албум. За едни той е шедьовър — „небесен“, съвършеният саундтрак на лятото в големия град, храбър със соул топлината и живите си гласове. За други е крачка встрани от класическия „Carboot Soul“, най-силна там, където Евелин оставя семплера да говори. Но може би точно в тази двойственост е чарът му — албум на художник, който отказва да повтаря себе си, който търси не просто ново настроение, а нещо по-дълбоко.

Защото „Mind Elevation“ не иска само да те отпусне. Заглавието му е искрено намерение — да те възвиси. И в най-хубавите си моменти, когато гласът, дъб басът и живият инструмент се сливат в едно топло, замечтано цяло, той успява: превръща късния следобед в място, което обитаваш, а синьото настроение — в тих покой.