Мислител ли сте: Защо интелигентността не е същото като мисленето

Най-бързата кола на пътя

Да започнем с едно работно определение, което има формата на разделяне. Мисленето е оперативното умение, чрез което интелигентността работи върху опита. Ако желаете, добавете „с цел или за удоволствие“. В това изречение има три части и цялата статия е усилие да ги разлепим една от друга: умението, интелигентността и опита.

Образът, който помага, е познат на всяко семейство, което някога е спорило кой да шофира. Конските сили и качеството на двигателя са вродената интелигентност. Умението на шофьора е мисленето. А пътят, по който вече сте минали, е опитът. От това разделяне следва нещо, което на пръв поглед звучи като обида: най-мощната кола не е най-добре управляваната. Напротив, тя иска повече от шофьора и когато не го получи, става опасна. Скромна кола с добър шофьор стига по-далеч, и по-цяла.

Елемент на определението	В образа с автомобила	Какво може да се промени
Интелигентност	Двигателят, конските сили	Почти нищо: дадена е по рождение
Мислене (оперативно умение)	Умението на шофьора	Всичко: учи се, тренира се, ръждясва при неупотреба
Опит	Изминатият път	Натрупва се с времето, но може да се използва по-добре или по-зле

Ако приемете това разделение, следва въпросът, около който се върти всичко по-нататък. Щом мисленето е умение на шофьора, а не мощност на двигателя, значи то може да се тренира. А щом може да се тренира, защо почти никой не го прави?

Капанът на интелигентността

Най-острата част от отговора е и най-неудобната: високата интелигентност не само не гарантира добро мислене, а понякога активно му пречи. Наречете го капана на интелигентността. Ето няколко от челюстите му.

Челюст на капана	Как работи
Аргументът като затвор	Умният човек може да изгради солиден аргумент в подкрепа на почти всяка позиция. Колкото по-добър е аргументът, толкова по-малко му се налага да изследва темата. Той се оказва заключен в собствената си гледна точка именно защото умее да я защитава
Егото на умното дете	Детето, което расте с етикета „интелигентно“, изгражда самочувствието си върху това да е право. Затова не смее да греши, не поема спекулативни рискове в мисленето и предпочита да мълчи, докато не е сигурно в „правилния отговор“
Удоволствието да докажеш, че другият греши	Да опровергаеш някого е завършено, самодостатъчно удоволствие, при това с бонус от превъзходство. Да предложиш градивна идея е несигурно: тя може да не бъде приета, а рядко може да се докаже предварително, че ще проработи. Затова умните умове често засядат в критичния, атакуващ режим
Ефектът „Еверест“	Умният ум обича „затворените“ задачи, в които всички части са дадени и трябва да се разплетат. Простите неща му се струват скучни. Така той свиква с реактивно мислене, а се оказва изненадващо слаб в проективното: да си представи и създаде сам ситуацията и информацията, вместо да реагира на готовото
Скокът до заключение	Бързият ум стига до извод с по малко сигнали. По-бавният е принуден да чака, а докато чака, поема повече информация. По-бавният ум често получава по-точната картина

Не всички умни попадат в капана, както не всички животни попадат в заложения им капан. Но опасността винаги е там, и е най-голяма точно при онези, които никога не са имали повод да се усъмнят в собствения си ум.

Съвременната психология стигна до същия извод по свой път. Канадският психолог Кийт Станович въведе през деветдесетте години термина „дисрационалия“ за неспособността да мислиш и действаш рационално въпреки висок интелект, а по-късните му изследвания показаха, че тестовете за интелигентност почти не измерват умението на шофьора. Капанът се оказа измерим.

„Аз съм интелигентен“ срещу „Аз съм мислител“

Оттук идва най-важният ход, и той не е за техника, а за самопредстава.

Обичайно ученикът излиза от училище с една от две самопредстави: „Аз съм интелигентен“ (ако се е справял, овладявал е материала и е знаел как да се хареса на учителя) или „Аз не съм интелигентен“ (ако не се е справял и е решил, че училището е скучно и без значение). Повечето възрастни носят една от двете до края на живота си. И двете са присъди. Приличат на „тя е красива“: изглеждат като факт от природата и не подлежат на работа, само на защита.

Има и трета самопредстава, която се появява там, където мисленето се преподава и упражнява като отделно умение: „Аз съм мислител“. Разликата е в граматиката на образа.

Оценъчен образ („Аз съм интелигентен“)	Оперативен образ („Аз съм мислител“)
Присъда за това какъв съм	Описание на това какво правя
Може само да се защитава	Може да се подобрява с внимание и упражнение
Прави грешката заплаха	Прави грешката информация
Кара ви да мълчите, докато не сте сигурни	Кара ви да мислите на глас и да изслушвате другите

„Аз съм мислител“ не означава „най-добрият мислител“ или дори „по-добър от съседа“. Помислете за пешеходеца: пешеходец е онзи, който се интересува от ходенето и обича да го упражнява, а не шампионът по спортно ходене. Мислителят е човек, който харесва да мисли за нещата, готов е да изслуша и приема, че мисленето му може да стане по-добро. Може да е доста скромен относно нивото си. Именно тази смяна на образа, каквато и да е била досегашната самопредстава, е първата стъпка към развитието на мисловните умения. Преди всяка техника.

Да разбираш тениса не те прави тенисист

Щом мисленето е умение като готвенето, плуването или тениса, за него важат правилата на всяко умение. Те са четири.

Съставка на умението	Какво означава за мисленето	Образ за запомняне
Внимание	Да наблюдавате какво правите, докато мислите. Не подробен анализ на всяка стъпка, а широка осъзнатост	Стоножката, която се парализира, щом се опита да разбере кой крак идва пръв. Прекаленият анализ би имал този ефект; широкото внимание не
Обективност	Да извадите егото от мисленето и да можете да кажете „тук сгреших“	Тенисистът, който слиза от корта и признава, че бекхендът му не е работил. Признанието не го прави по-слаб играч; напротив, показва, че е очаквал повече от себе си
Упражнение	Да превърнете процеса в навик, който тече плавно, и да се научите не само как, но и кога да го използвате	Половин час обяснение на правилата на тениса ви прави човек, който „разбира“ тениса. Не ви прави играч
Треньорство	Някой отвън, който вижда веднага онова, което отвътре не се вижда, и ви спестява пътя на пробата и грешката	Малцина велики спортисти са стигнали дотам без треньор; за повечето хора треньорът е разликата

Третата съставка крие най-важното предупреждение в цялата статия. Много от процесите на мисленето са лесни за разбиране. Толкова лесни, че е трудно да бъдат приети сериозно. Повечето техники за мислене (да претеглите плюсовете и минусите, да проверите какво пропускате, да влезете в главата на другия) ще ви се сторят очевидни в мига, в който ги прочетете. И точно затова повечето хора, които ги разбират безпогрешно, изобщо не са способни да ги използват. Разбирането е половин час до корта. Умението е годините на него.

Широкоъгълен обектив

Има още едно разделяне, и то е може би най-полезното за семейство, което гледа как детето му расте през училище. Мисловните умения, които вършат работа в живота, имат повече общо с мъдростта, отколкото със съобразителността.

Ние ценим съобразителността високо: главоблъсканиците, пъзелите, сложните уравнения, бързия остроумен отговор. Училището е построено върху нея, а университетът стеснява фокуса още повече, до една или две дисциплини. Но мисловните умения, необходими в обикновения живот (кого да послушате, кога да смените решение, какво да кажете на дете, което е сгрешило), клонят към мъдростта.

Образът е оптичен. Съобразителността е обектив с остър, тесен фокус, който може да се стесни, за да види едно нещо в подробност. Мъдростта е широкоъгълен обектив, който поема много повече от сцената. Единият не е по-добър от другия; лошо е да гледате през грешния. Помислете за общопрактикуващия лекар и за специалиста: има случаи за единия и случаи за другия, и не бива да отивате при единия, когато ви трябва другият. Куп съобразителност не се превръща в капка мъдрост, но и двете вършат работа срещу глупостта.

Най-насърчителното тук е, че мъдростта не е задължително да се чака. Обикновено я приемаме за нещо, което идва само с възрастта, и то не при всеки. Но навиците на мъдростта могат да се усвоят като част от мисловните умения: не можем да си доставим опит, който още не сме имали, но можем да използваме много по-пълно опита, който вече имаме, а също и чуждия, от втора ръка. Което, между другото, е доста добро определение за това какво прави едно семейство около масата.

Похвалата на бавното

Гордеем се със скоростта на мисленето си. А извън няколко аварийни ситуации в нея няма почти никакво предимство. Бързото мислене означава да скочите до заключение, да приемете най-очевидния отговор и да влезете в задънена улица с пълна увереност.

Бавното мислене не е тежко или мудно и не означава дълги паузи. То е отказ да бързате: да се оглеждате във всяка точка, за да видите къде сте и какво се вижда оттам. Примерът е почти домашен. Виждате жена в лилава рокля. Бързият отговор е „Харесва ми лилавата ви рокля“. Бавният е да се вгледате за миг и да кажете, че люляковото е цвят, който ѝ отива. „Лилаво“ е рефлекс. „Люляково“ е забелязване.

Два образа заслужават да останат. Първият е измамникът, който, подобно на фокусника на сцената, разчита именно на това, че мислите бързо и се хващате на подхвърленото подвеждане. Ако смятате, че при преговори или при опит да ви изиграят ви спасява бързината, истината е точно обратната: бавният мислител, който се оглежда във всяка точка, е много по-трудно да бъде заблуден. Вторият образ е дегустаторът. Бавното мислене не е тромавата обмисленост на слабия танцьор, а деликатното завъртане на виното в устата, за да се извлече всеки нюанс. Бавно означава съзнателно.

Онова, което ни спасява от грешка, обикновено не е допълнителна скорост, а допълнителен поглед.

Добрият и лошият мислител

Стилове на мислене има много и всички могат да бъдат добри. Но има черти, които почти винаги водят до лошо мислене, и арогантността е първата сред тях, защото затваря ума и спира мисленето още преди да е започнало. Преди да четете нататък, опитайте да съставите сами двата списъка: какво прави един мислител добър и какво го прави лош, с поне десет точки във всеки. Ето един възможен вариант, събран накратко.

Добрият мислител	Лошият мислител
Отделя време да събере и усвои наличната информация	Заема позиция веднага и после търси аргументи за нея
Отчита и възприятията, и фактите	Съсредоточава се само върху онова, което смята за истинно
Търси плюсовете, минусите и интересното във всяка идея	Критикува, без да гради
Взема предвид гледните точки на другите	Приема, че отговорът е у него
Готов е да сгреши	Смята, че природната дарба е достатъчна и не подлежи на тренировка
Не смесва емоциите с фактите	Оспорва другите, но не и собствените си допускания
Създава нови понятия и търси нови модели и разлики	Свежда проблема до нещо познато твърде рано
Не е обвързан единствено с чистата логика	Вярва, че анализът и решаването на проблеми са единствените полезни форми на мислене

Списъкът е удобен за проверка не на другите, а на себе си, най-добре след спор, който сте спечелили твърде лесно.

Лекарството и хобито

Понеже приемаме лекарство само когато сме болни, лекарството е нещо неприятно. Ако мислим само когато имаме тежък, неразрешим проблем, мисленето става досадно задължение. Ако обаче успеем да го превърнем в хоби или спорт, ще го упражняваме за удоволствие.

Това е може би най-семейният извод от всичко дотук. Дете, което вижда мисленето единствено като нещо, което се случва при контролно и при кавга, ще го избягва, както избягва сиропа за кашлица. Дете, което го вижда като игра около масата, ще го търси.

Затова, ако от тази статия трябва да остане едно домашно за седмицата, нека е малко и конкретно. На вечеря помолете всеки на масата да каже по едно нещо, което прави един човек добър мислител, и едно, което го прави лош. Не поправяйте отговорите. После изберете едно-единствено умение, което някой у дома владее добре (колело, хляб, шах, гама на пиано), и го разкажете стъпка по стъпка: как се научи, кой го научи, кога стана навик. Ще откриете, че вече знаете как се учи умение. Остава само да приложите същото и към мисленето.

Мислител ли сте? Това не е оценка, която някой ви дава. Това е решение, което вземате сами. И което утре трябва да вземете пак.